Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Какво искаш от нас? — извика Хана, притискайки длани към лицето си. — Не взе ли вече достатъчно?
Момичето нацупи устни.
— Защо се страхуваш толкова от мен?
— Знаеш защо — прошепна Хана, поглеждайки налудничавите очи на момичето. — Ти си Алисън Дилорентис.
По лицето на момичето премина непонятно изражение — може би изненада, може би удоволствие.
— Мъртвото момиче? — Тя притисна ръка към гърдите си. — Лудата убийца? Защо ми казваш такова ужасно нещо?
— Заради нещата, които ни каза — обади се Ариа иззад Хана. — Заради всичко, което знаеш! И заради раните от изгаряния по тялото ти. От пожар ли са?
Момичето погледна към изгорелите си ръце и се усмихна игриво.
— Може би. Но аз не оцелях в онзи пожар, нали?
— Никой не знае какво точно се е случило — рече Емили с треперлив глас. — Всички решиха, че си мъртва, но…
— Но какво? — прекъсна я момичето с подигравателен глас и блестящи очи. — Но аз съм избягала? Имаш ли представа, как е могло да стане, Ем?
Емили пребледня и отстъпи назад. Хана, Спенсър и Ариа я погледнаха учудено, без да се досещат какво има предвид момичето.
Тогава то се приближи до Хана. Тя изписка и отскочи встрани.
— Какво има? — Момичето изглеждаше засегнато. — Какво си мислеше, че ще направя?
— Остави ме на мира! — изпищя Хана и се отдръпна. Гърбът й се опря в парапета. Тя усети празното пространство зад него. Далеч под краката им океанът се разбиваше в скалите.
— Не я докосвай! — Ариа изтича към момичето, хвана я за ръката и я завъртя към себе си. — Не я ли чу какво ти каза? Иска да я оставиш на мира!
— Просто ни кажи коя си! Извика Спенсър. — Бъди откровена.
Устните на момичето се разтеглиха бавно в усмивка.
— Искате честен отговор? Добре. Аз съм Табита. И съм великолепна.
Всички зяпнаха от изненада. Хана беше сигурна, че е изпищяла. Това беше любимият израз на Али.
Табита наистина беше Али.
Тя се изтръгна от хватката на Ариа и отново се обърна към Хана. Хана се притисна към парапета, но глезенът й се изкриви и тя изгуби равновесие. Извъртя се и се озова лице в лице с бушуващия океан. Само едно бутване и тя щеше да полети надолу, надолу…
— Помощ! — изпищя Хана в асансьора, точно както беше изпищяла и тогава. — Някой да ми помогне!
Изведнъж лампата светна отново. Кабината подскочи, събаряйки Хана на пода. Моторът забръмча и асансьорът започна да се спуска към фоайето.
Звънчето иззвъня. Вратата се отвори плавно, сякаш нищо не се беше случило. Хана излезе в празния атриум; сърцето препускаше в гърдите й, тялото й беше обляно в студена под и трепереше, а дълго потисканите ужасни спомени се вихреха в главата й като ято гъски, нахлули, в магазин. Всичко това се беше случило. А. беше прав — миналото никога не беше далеч.
Нещо привлече погледа й. Вратата на една малка, сива стаичка зееше отворена. На нея пишеше АСАНСЬОР. Вътре имаше ръчки, превключватели и бушони. Определено не беше отворена преди час, когато Хана беше пристигнала. Всъщност досега никога не я беше виждала отворена.
Хана надникна в стаичката и подуши. Вътре ухаеше леко на ванилов сапун. Някой беше влизал тук и си беше играл с управлението на асансьора. И Хана знаеше точно кой е бил.
Али.
28.
Когато бутането преминава в блъскане
Същата сутрин Ариа нахлузи ски панталоните си, обу си допълнителен чифт чорапи, облече вълнен пуловер, закопча скиорските си ботуши и се запъти с клатушкаща походка към склона. Братята Кан се бяха събрали пред хижата, подготвяха ските си и оглеждаха пистите след падналия през нощта сняг. Клаудия седеше сама на зелената пейка и пристягаше ските си.
Когато Ноъл забеляза Ариа, той й се усмихна разкаяно.