Не питай, не казвай

Клаудия отърси ръката й.

— Нямам какво да кажа! Аз сърдита и наранена. — Тя се спусна до лифта и зачака пристигането на следващата гондола.

— Почакай! — извика Ариа и се спусна след нея. Точно когато Клаудия седна в гондолата, Ариа също скочи вътре.

— Идиот! — рече злобно Клаудия и се отмести колкото се може по-встрани. — Какво правиш?

— Искам да поговорим — настоя Ариа. — Важно е.

— Ариа? — извика разтревожено Ноъл. — Забрави си щеките! — Той размахваше двата дълги пръта във въздуха. — И този лифт е за експертите!

Ариа се поколеба. Вече се бяха издигнали на шест метра над земята. Зад тях се полюляваха празни гондоли. Отдолу на зигзаг се спускаха скиори, които изведнъж й заприличаха на дребни мравки.

— Всичко е наред! — извика смело тя. Може би просто щеше да остане в гондолата и да се върне с нея обратно.

След това Ариа се обърна към Клаудия, която упорито бе извърнала глава настрани и се взираше в боровете.

— Искам да ти се извиня. Не трябваше да те засрамвам така снощи. Просто не знаех колко са различни обичаите ни. Съжалявам. — Ариа не вярваше, че всички във Финландия се къпят голи, но й беше по-лесно просто да накара Клаудия да го приеме и да продължи напред.

Клаудия не помръдна. Дори ските й лежаха неподвижно.

Ариа въздъхна и продължи.

— Имам проблем с ревността. Обичам Ноъл още от шести клас, когато нямах никакви шансове с него. И когато миналата година прояви интерес към мен, просто не можех да повярвам, че е истина. Понякога позволявам на ревността да вземе връх и затова се държах така с теб. Аз… добре де, случайно прочетох едно от съобщенията до приятелката ти Таня. Пишеше, че съм пейкко. Трол.

Клаудия рязко се обърна. Това вече привлече вниманието й.

— Шпионирала си ме?

— Не беше нарочно — отвърна бързо Ариа. — Телефонът ти просто лежеше там и… съжалявам. В първия момент наистина се ядосах — останах с впечатлението, че желаеш Ноъл, а и ме заболя, че ме наричаш трол, когато аз си мислех, че ставаме приятелки. Но вече всичко е минало. Понякога хората говорят зад гърбовете на приятелите си. Такъв е животът. И тъй като често ще се виждаме, искам отново да бъдем приятелки. Можем ли да сложим край на враждата?

Вятърът развя косата на Клаудия. Някой от скиорите на склона вдигна облак сняг. Върхът на планината се приближаваше към тях. В снега се забелязваше грамадна табела с надпис: