Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Емили, това е Марк Лаури от Университета на Северна Каролина — каза господин Роланд.
— Приятно ми е — протегна ръка Емили.
— На мен ми е приятно — отвърна господин Лаури. — Невероятно състезание. Страхотен стил. Показа обещаващи способности.
— Благодаря.
— Господин Лаури има новини за теб — обяви господин Роланд. — Може ли да поговорим насаме?
Той посочи малката празна стая до басейна, която отборът използваше за сухи тренировки. Тримата се запътиха натам. В ъгъла имаше машина за пилатес, в другия — кош с медицински топки и пружини за разтягане. На пода беше разлято нещо жълтеникаво, най-вероятно „Гаторейд“. Върху перваза на прозореца лежеше празна опаковка от плувна шапка „Спийдо“.
Господин Лаури отпусна ръката, в която държеше папката, и погледна изпитателно Емили.
— Като се имат предвид времената ти и представянето ти както днес, така и през последните четири години, ние бихме искали да ти предложим пълна стипендия в нашия университет.
Емили притисна длан към устата си.
— Наистина ли?
Господин Лаури кимна.
— Това, разбира се, не е окончателно — ще трябва да се явиш на интервю, да прегледаме оценките ти, всичко необходимо. Освен това Хенри ми каза, че миналата година си си взела почивка заради инцидента с Алисън Дилорентис, така ли е?
— Да — отвърна Емили. — Но сега съм изцяло посветена на плуването.
— Чудесно. — Когато господин Лаури се усмихна, Емили можа да види златните пломби в устата му. — Е, аз ще тръгвам. Трябва да се срещна с още двама кандидати. Ще се свържем с теб в началото на седмицата. Но можеш да го отпразнуваш.
— Много ви благодаря! — Емили трепереше от щастие. Господин Лаури се обърна и тръгна към изхода. Емили очакваше господин Роланд да го последва, но той остана, загледан втренчено в Емили.
— Страхотно, нали? — рече той.
— Това е наистина велико! — отвърна тя. — Не знам как да ви се отблагодаря.
Господин Роланд повдигна едната си вежда. Устните му се разтегнаха в лукава усмивка. На острата флуоресцентна светлина кожата му изглеждаше бледа като на вампир. Изведнъж Емили се почувства като диво животно, което усеща опасността, преди още да я е видяло. Той се приближи до нея и горещият му дъх опари бузата й.
— Ами, аз имам някои идеи… — Пръстите му затанцуваха по кожата на влажната й ръка.
Емили се отдръпна.
— Господин Роланд…
— Всичко е наред — промърмори той. Притисна я с тяло към стената. Миришеше на шампоан „Хед енд шолдърс“ и омекотител „Тайд“, толкова невинни аромати. Пръстите му се промъкнаха под презрамките на банския й костюм. Притисна се към нея и издаде ужасяващо сумтене.
— Моля ви, престанете — каза Емили, опитвайки се да се измъкне.
— Какво има? — прошепна господин Роланд, запушвайки устата й с целувка. — В четвъртък нямаше нищо против, Емили. Ти ме целуна. Почувствах го.
— Но…
Тя успя да отскочи към другия край на стаята, само че господин Роланд я улови за китката и я дръпна към себе си. Продължи да я опипва, обсипвайки с целувки врата й, устните, шията…
Отвън се чу изстрел, последван от плясък на скачащи плувци. Тълпата зарева, а Емили отново се опита да го отблъсне.
— О, Господи!
Господин Роланд се обърна към фигурата, която се беше появила на прага. Емили изпита огромно облекчение при неочакваното прекъсване. Но лицето на господин Роланд пребледня.
— К-клоуи?
Сърцето на Емили спря. На вратата наистина стоеше Клоуи, притиснала към гърдите си плакат, на който с големи букви беше написано „ДАВАЙ, ЕМИЛИ!“.
— Клоуи! — извика тя.
Господин Роланд пъхна ръце в джобовете си и се отдръпна колкото се може по-далеч от Емили.
— Не знаех, че ще идваш, скъпа. Разбра ли за Емили? Тя получи стипендията!
Плакатът се изплъзна от ръцете на Клоуи и падна на земята. По ужасеното изражение на лицето й беше ясно, че е видяла всичко.
— Исках да те изненадам — каза тя с едва доловим глас. — Гледах състезанието ти. Видях как татко и агентът дойдоха с теб тук, за да говорите. И си помислих… — Очите й се отместиха от баща й и тя отново погледна Емили. На лицето й се изписа отвращение. Емили наведе поглед. Презрамката на банския й костюм се беше свлякла от рамото. Изглеждаше така, сякаш наистина го беше искала.