Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Когато отвори врати на третия етаж, Хана с изненада установи, че кабинетът на баща й е осветен като в редовен работен ден. Той седеше на кожения диван с чаша кафе в ръка. Хана нервно бутна вратата, опитвайки се да се държи самоуверено.
Когато влезе в стаята, баща й вдигна глава.
— Здравей, Хана. — Той не се изправи. Не изтича да я прегърне. Просто си седеше там и я гледаше.
— Ъ-ъ-ъ, защо ме викаш в този ранен час? — Тя се опитваше да прозвучи небрежно и шеговито. — Да не би някоя друга агенция да е казала, че избирателите ме обичат?
Господин Мерин дори не се усмихна. Отпи голяма глътка от кафето си и въздъхна.
— Липсват пари от фонда за дребни разходи на кампанията. Някой ги е откраднал от кабинета ми снощи, по време на партито. Десет хиляди долара. Сам ги преброих.
Хана неволно изохка. Нима водеше толкова строг отчет на средствата си?
— Знам, знам, че звучи ужасно — поклати глава господин Мерин. — Но трябва да си откровена с мен, Хана. Знаеш ли нещо за това?
— Не — чу се да отговаря Хана. — Разбира се, че не!
Господин Мерин остави кафето си на масичката до дивана.
— Някой спомена, че те е видял да се качваш по стълбището снощи. Тук ли дойде?
Хана примигна.
— К-кой ти го каза? — Кейт? А.?
Баща й извърна глава и погледна през прозореца. Отпечатъците от гумите на снощната кола все още се виждаха на пътя.
— Няма значение. Вярно ли е?
— Д-да, дойдох тук — отвърна Хана, мислейки усилено. — Но само защото видях някой друг да се качва горе. Държеше се доста подозрително. Исках да се убедя, че всичко е наред.
Господин Мерин се наведе към нея, сякаш гледаше кулминационната сцена на някакъв трилър.
— Кого видя?
Хана усети как някаква бучка се затъква в гърлото й. Това бе моментът, когато целият й план или щеше да проработи, или щеше да се сгромоляса с гръм и трясък.
— Джеремая — прошепна тя.
Баща й се облегна назад. Хана облиза устните си и продължи да говори с надеждата, че той не може да чуе гръмотевичните удари на сърцето й.
— Проследих го дотук. Но татко, дори не съм си и представяла, че ще краде от теб.
— Защо не ми каза още снощи?
— Защото… — Хана наведе глава. — Съжалявам. Трябваше да ти кажа.
Очите й се напълниха със сълзи. Тя покри лицето си с длани.
— Толкова съжалявам. Никога не бих откраднала нищо от теб, татко. Толкова се радвам, че мога да ти помогна… че пак се разбираме. Защо да застрашавам това?
От очите й закапаха сълзи. Това не беше просто театралничене, за да предизвика съчувствието му — до голяма степен си беше чистата истина. Искаше й се да му беше казала за Патрик и да му беше признала, че просто е направила грешка — тогава двамата можеха да отидат в полицията и набързо да оправят нещата. Но тя не можеше да приеме разочарованието, изписано на лицето му, когато му кажеше за снимките — особено сега, когато се радваше на благоволението му. Това щеше да разруши всичко.
Господин Мерин въздъхна. Когато Хана се осмели да го погледне, тя видя тъжното му лице, върху което бяха изписани противоречиви чувства.
— Аз също се радвам, че се разбираме, Хана — рече тихо той. — Напоследък нещата не вървяха между нас.
След това той стана и закрачи из стаята.
— Благодаря ти, че ми каза. Оценявам искреността ти. Честно казано, аз намерих до сейфа нещо, което принадлежи на Джеремая — нещо уличаващо. Той разбира се, отрича, но вече няма да е част от екипа. Това е сериозно престъпление.
— Ще се обадиш ли в полицията? — попита ужасената Хана. Беше си помислила, че баща й просто ще уволни Джеремая и край. Наистина ли смятаха да намесват ченгетата? Ами ако те успеят да проследят парите до Патрик?
Господин Мерин потупа Хана по рамото.
— Остави това на мен, Хана. Но ти постъпи правилно. Благодаря ти.
Телефонът му иззвъня. Той каза на Хана, че ще се видят по-късно и се скри в офиса си, за да приеме обаждането. На Хана не й оставаше друго, освен да си тръгне. Асансьорът отново звънна, тя влезе вътре и се облегна на стената.
И сякаш по поръчка телефонът й изжужа. Хана го извади и погледна екрана. Имаше ново съобщение… и тя имаше ужасното предчувствие от кого би могло да бъде то.
Миналото никога не е далеч, Ханакинс… а понякога е дори по-близко, отколкото си мислиш.