Клубът на анонимните шопинг маниачки

Може би беше прекалено уморена, за да оцени усилията на домакините. Вероятно с Джим щяха да си тръгнат съвсем скоро. Вече беше… Огледа се за часовник и откри един върху полицата на камината. Осем и петнайсет? Само толкова?

Мили боже, беше сигурна, че минава единайсет.

Опита да се отърси от обзелото я изтощение и се запъти към открития бар, за да си поръча четвърта за вечерта чаша „Ред Бул“. Кофеинът щеше да я ободри поне за няколко часа, докато стане време да си ляга.

— Още една — обърна се към бармана, като се усмихваше и поклащаше глава. — Може би е по-добре да си взема двойна доза.

Той й отправи очарователна усмивка, взе малката алуминиева кутийка и изсипа съдържанието в ниска кристална чаша.

— Господи, изглеждате толкова отегчена, колкото се чувствам и аз!

Хелън се обърна рязко и видя пред себе си Киара Морнини — чаровната фина младичка италианска съпруга на богатия седемдесетгодишен Антъни. Никога не се бяха срещали, но снимките й редовно се появяваха в светските хроники на „Уошингтън Поуст“ и в лъскавото списание „Уошингтониън“.

— Киара Морнини — представи се тя и подаде ръката си с изрядно поддържан маникюр.

— Хелън Захарис — кимна Хелън и й се стори, че забеляза някаква сянка да преминава през лицето на новата й позната. Надяваше се само, че не е от противниците на политиката на Джим. — Извинявам се, ако изглеждам отегчена. Истината е, че съм много уморена. — Обикновено по-добре контролираше изражението на лицето си.

— О, мила, но този маскарад е наистина ужасно досаден — през смях каза Киара. — Ние просто правим това, което се очаква от нас заради мъжете ни. — И отново се засмя очарователно.

— Което пък плаща сметките ни — пошегува се Хелън, направи една крачка и се препъна. Голяма грешка. Много недискретно. Трябваше да си поръча чаша кафе, преди да бе изложила себе си или — не дай боже — Джим.

Но Киара изобщо не обърна внимание на малкия гаф. Напротив, той само привлече вниманието й към краката на Хелън.

— Мили боже, да не би да са Стюарт Вайцман16?

Хелън я погледна изненадано.

— Да, познахте.

— О, обожавам го! Едва не уговорих Антъни да ми купи онези инкрустирани с диаманти пантофки като на Пепеляшка, но той реши, че два милиона са прекалено много за чифт обувки. — Младата жена въздъхна. — Би ги вложил за огърлица, но никога — за обувки. Не можах да го убедя, че е едно и също, дори когато Алисън Краус17 се появи с тях на връчването на „Оскар“-ите.

Даже за Хелън бе трудно да го приеме, но държането на Киара я очароваше.

— Съпругът ми би споделил мнението му.

— Те просто не разбират, нали?

О, имаше много неща, които Джим не разбираше.

— Не — каза простичко.