Kолеж за магьосници

Накрая както обикновено се появяваха вездесъщите овни Амбра и Умбра, напомнящи зловещи пазители на реда. Разбира се, те олицетворяваха доброто, обаче в поведението им имаше нещо оруелско — знаеха всичко, случващо се във Филория, и притежаваха безгранична власт, но рядко благоволяваха да се намесят в полза на съществата, които трябваше да закрилят. В повечето случаи им вдигаха скандали и ги караха отново да им се закълнат във вярност, след което отиваха да опасат люцерната на някой нещастен фермер. Те връщаха Рупърт и Хелън в действителния свят и хлапетата се озоваваха в мрачните и неприветливи пансиони към съответните си училища, сякаш никога не бяха излизали оттам.

Куентин препрочете и "Блуждаещата дюна", петата и последна книга от поредицата, макар че не му беше любимата. Беше много по-дълга от другите романи и главни герои бяха Хелън и най-малката Чатуин — умницата Джейн. След като в последните два тома хлапетата Чатуин безуспешно търсеха изчезналия си брат Мартин, обичайният им английски оптимизъм бе заменен от отчаяние. При влизането си във Филория двете момичета се сблъскваха с мистериозна пясъчна дюна, която се придвижваше от само себе си. Те се качваха върху нея и попадаха в призрачна пустош, където оставаха почти до края на романа.

От тук започваше голямата скука. Страниците бяха запълнени с безкрайните разговори на Джейн и Хелън относно правдата и неправдата, незрелите им метафизични теории и разсъжденията им дали са по-скоро земни жители, или обитатели на Филория. Джейн много се тревожеше за Мартин, но и мъничко ревнуваше. Какъвто и железен закон да забраняваше на хлапетата Чатуин да останат завинаги във Филория, Мартин беше намерил вратичка в него… или пък дългата ръка на закона го беше застигнала. Все пак жив или мъртъв той беше съумял да надвиши срока на туристическата си виза.

Заядливата Хелън обаче непрестанно злословеше по негов адрес и твърдеше, че се е скрил във Филория, за да не се върне у дома. Наричаше го егоист и най-големия лигльо в семейството.

Накрая се качваха на магически платноход, който плаваше сред пясъците като по вода. Екипажът му се състоеше от зайчета, които щяха да са адски симпатични, ако не се занимаваха само с управляването на сложния им плавателен съд.

На раздяла те подаряваха на Хелън и Джейн две вълшебни копчета, чрез които да се прехвърлят от Земята във Филория и обратно, когато пожелаят. След завръщането им в Англия в пристъп на благочестие Хелън скриваше копчетата и отказваше да каже къде са. В резултат на това сестра й я правеше на луда и преобръщаше къщата с краката нагоре. Така или иначе не ги намираше и по този начин — доста неубедително — свършваше романът, слагащ край на поредицата.