Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
Сега и аз чакам своето спасение — за последен път да ида при тях. Че още един път искам аз да ида при хората: сред тях искам аз да загина, умиращ искам аз да им дам своя най-обилен дар! Това научих аз от слънцето, когато залязваше то, обилното: злато разсипваше то там в морето от неизчерпаемото си съкровище:
— тъй че дори и най сиромахът рибар гребе със златни весла! Това именно видях аз веднъж и като гледах, не се насищах на сълзи.
Като слънцето иска и Заратустра да залезе: и ето, седи той тук и чака, вехти строшени скрижали около му, а също и нови скрижали — полунаписани.
Виж, ето един нов скрижал: но де са моите братя да го носят с мен в долината и в месните сърца на хората?
Тъй го изисква моята велика любов към най-далечните: не щади ближния си! Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.
Има много пътища и начини за превъзмогване: ти сам внимавай!
Само глумецът мисли: „Човек може да бъде и прескочен.“
Превъзмогни себе си и в своя ближен: и едно право, което ти можеш да грабнеш, не трябва да чакаш да ти дадат!
Каквото ти струваш, него никой не може ти го стори. Знай, няма възмездие. Който сам не може да си заповядва, трябва да се подчинява. И не малцина могат да си заповядват, но много нещо им не стига още, за да могат на себе си да се подчинят!
Тъй го иска присъщото на благородните души; те не искат нищо даром да имат — най-малко живота.
Който е от тълпата, той иска даром да живее; а ние, другите, на които животът се даде — ние всякога мислим какво най-добро бихме могли да дадем в замяна!
И наистина, благородна реч е, която гласи: туй, което животът обещава нам, ние искаме да го изпълним за живота.
Не трябва да искаме да се наслаждаваме, когато не даваме да се наслаждават. И — не трябва да желаем да се наслаждаваме!
Наслада и невинност са именно най-свенливи неща: и двете не искат да бъдат дирени. Трябва да ги имаме — но по-напред трябва да дирим вината и страданията!
О, братя мои, който е предшественик, той винаги ще бъде пожертван. А ние сме предшественици.
Кръвта ни изтича върху тайни жертвеници, ние всички горим и се печем в чест на стари идоли.
Най-доброто в нас е още младо: то дразни стари гърла. Нашето месо е крехко, нашата кожа е агнешка кожа — как да не дразним стари жреци на идоли!
В нас самите живее той още, старият жрец на идоли, който най-доброто в нас изпича за своя пир. Ах, братя мои, как да не бъдат предшествениците пожертвани!
А тъй го искат подобните нам; и аз обичам ония, които не искат да се пазят. Гинещите обичам аз с всичката си обич: защото те отиват отвъд.
Правдиви да бъдат — това могат малцина! И който може това, той пък не иска още! А най-малко могат това добрите.
О, тия добри! Добрите хора никога не казват истината: да бъдеш тъй добър, е болест за духа.
Те са отстъпчиви, тия добри, те се отдават, тяхното сърце се съгласява, техният разум се подчинява: но който се подчинява, той не слуша сам себе си.
Всичко, що е зло за добрите, трябва да се съедини, за да се роди една истина: о, братя мои, достатъчно ли сте зли за тази истина?
Наглата дързост, дългото недоверие, жестокото отрицание, пресищането, дълбането в живота — колко рядко се съединява това! Но от такова семе се ражда истината!
При лошата съвест расна досега всяко знание! Строшете, строшете старите скрижали, вие, които дирите познанието.
Когато има бръви15 над водата, когато мостове и прегради са метнати над реката: истина, тогава не ще повярват на тоя, който каже: „Всичко тече.“ Дори и глупците ще му противоречат. „Как? — казват глупците. — Всичко тече? Но бръви и преграда има над реката!“
„Над реката всичко стои твърдо, всички ценности на нещата, мостове, понятия, всяко «добро» и «зло»: всичко това стои твърдо!“
Дойде ли даже острата зима, укротителката на реките: тогава и най-шеговитите стават недоверчиви; и наистина, не само глупците говорят тогава: „Не е ли всичко неподвижно?“
„В основата си всичко е неподвижно“ — това е едно истинско учение на зимата, добро нещо за безплодно време, добра утеха за спящите зиме и за ония, които седят край печката.
15
Бръв (ост.) — мост само от едно дърво. — Б.ред.