Небесносини грехове

Униформеният ни отвори вратата, защото носеше каучукови ръкавици. Бях оставила комплекта си за местопрестъпления вкъщи, защото когато вдигах зомбита за по-изискани клиенти, Бърт предпочиташе да не бъда покрита с работния гащеризон. Заяви, че не изглеждало професионално. След като той се беше съгласил да ми възстановява парите за всяко химическо чистене, на което щях да дам дрехите си заради това правило, и аз се съгласих на условието.

Казах на Джейсън:

- Не докосвай нищо, докато не ни намеря някакви ръкавици.

- Ръкавици?

- Хирургически ръкавици, по този начин, ако открият скрит отпечатък, няма да изпаднат във възторг и после да открият, че е мой или твой.

Стояхме в тесното антре, чийто стъпала водеха нагоре директно от вратата,

отляво имаше дневна, а отдясно имаше врата, която водеше към помещение, приличащо на трапезария. Отвъд трапезарията имаше врата, през която зърнах плот и мивка.

Не можех да видя цветовата гама ясно, защото все още носех слънчеви очила. Почудих се дали ако ги сваля, главоболието ще се завърне. Свалих ги, бавно. Замигах болезнено, но след няколко секунди всичко беше наред. Ако можех да стоя извън пряка слънчева светлина, вероятно щях да бъда добре.

Детектив Мерлиони влезе в дневната и ни видя пръв.

- Блейк, реших, че си се изплашила и не си дошла.

Вдигнах поглед към високия мъж с къдрава, посивяваща коса, подстригана късо. Бялата риза с дълъг ръкав беше разкопчана около шията му, вратовръзката му беше издърпана разкривена надолу, сякаш беше разхлабил всичко, без да се интересува как ще изглежда.

Мерлиони мразеше вратовръзки, но обикновено се опитваше да бъде по-спретнат.

- Сигурно е от лошите - констатирах.

Той ми се намръщи.

- Какво те кара да го кажеш?

- Изкривил си вратовръзката си, като че ли си имал нужда от въздух, и все още не си ме нарекъл „малката" или „маце".

Той се ухили, демонстрирайки бели зъби.

- Още е рано, маце.

Поклатих глава.

- Имаш ли някакви ръкавици, с които да ни услужиш? Днес не очаквах да ходя на местопрестъпление.

Тогава той хвърли поглед към Джейсън, сякаш го виждаше едва сега, но аз знаех, че го е видял преди това. Ченгетата забелязват почти всичко около едно местопрестъпление.

- Кой е той?

- Шофьорът ми за днес.

Той повдигна вежди.

- Шофьор, издигаш се в обществото.

Намръщих се.

- Долф знаеше, че съм прекалено зле, за да карам, така че даде разрешение да доведа шофьор. Ако отвън нямаше толкова журналисти, че да покрият цял квартал, щях да го накарам да ме остави при вратата, но не искам той да се връща там.

Никога няма да повярват, че не е замесен в разследването.

Мерлиони пристъпи да големия прозорец и повдигна края на завесата, за да надзърне навън.