Пътешественикът във времето и неговата жена

— Още едно?

— Не, благодаря.

Вече знам, че Хенри би предпочел просто да вземе бутилката и една чаша и да се сгуши с книга в леглото и че отказва втората чаша, защото след това вече нищо няма да го спре да обърне и трета, и четвърта. Шарън стои до лакътя на Хенри и след като ги изоставям, аз прекосявам стаята и сядам до леля Дълси на широкия перваз.

— О, дете, колко красиво… не съм виждала тази рокля от онзи път, когато Елизабет я беше облякла за увеселението, което семейство Лайт даваше в Планетариума…

При нас идва и Алиша — облечена е в морскосиньо поло с мъничка дупка в горния край на ръкава, в износена стара пола на шотландски карета и вълнени чорапи, които точно като на бабичка са се нагънали при глезените. Знам, че се е издокарала така, за да прави напук на татко, но все пак.

— Какво й е на мама? — питам аз.

Алиша свива рамене.

— Вкиснала се е заради Шарън.

— Какво й има на Шарън? — учудва се Дълси, която е разчела разговора по устните ни. — Вижда ми се много свястна. Мен ако питате, по-свястна е от Марк.

— Бременна е — обяснявам аз на Дълси. — Ще се женят. Според мама тя си е боклук, защото е първата в рода, която учи в колеж.

Дълси ме поглежда изпитателно и вижда, че знам каквото знае и тя.

— Ако има някой, който трябва да влезе в положението на момичето, то това е именно Лусил.

Алиша понечва да я попита какво има предвид, но точно тогава ни викат със звънеца на вечеря, ние се подчиняваме като кучето на Павлов и се изнасяме в индийска нишка към трапезарията. Питам през шепот Алиша:

— Пияна ли е?

А тя също ми отговаря едва чуто:

— Май се е почерпила в стаята си.

Стискам ръката на Алиша, Хенри е застанал точно зад мен, влизаме в трапезарията и си намираме местата: татко и мама са на челните места, от едната страна сядат Дълси, Шарън и Марк, като Марк се разполага до мама, а ние с Алиша и Хенри — от другата. Алиша е до татко. Помещението е пълно със свещи и с цветчета, плаващи в кристални купи, Ета е подредила сребърните прибори и порцелановия сервиз върху везаната покривка, която баба е купила от монахините в Прованс. Накъсо, Коледа е, точно като всяка Коледа, която помня, с тази разлика, че до мен седи Хенри, който е свел смирено глава, докато татко казва молитвата.

— Небесни Отче, в тази свята нощ, Ти благодарим за Твоята милост и прещедрост, благодарим Ти за още една година на здраве и щастие, на семейно благоденствие и нови приятели. Благодарим Ти, че изпрати Своя Син да ни направлява и да ни изкупи във вид на безпомощен младенец, благодарим Ти за невръстното дете, което, Марк и Шарън ще донесат на семейството ни. Молим Те да бъдем по-съвършени в любовта и търпението помежду си. Амин.