Пътешественикът във времето и неговата жена

— Закъснял си — казва Марк. — Нел е омъжена.

— А, така ли! Тогава ще лежа в краката й. Защо всички вие не тежите по сто и петдесет килограма?

— Работя по въпроса — заявява баща ми и се потупва по шкембето.

— А аз ще тежа сто и петдесет килограма, когато остарея и вече не ми се налага да мъкна напред-назад виолончелото — обяснява Алиша на Хенри. — Ще замина за Париж и няма да ям нищо, освен шоколад, и ще пуша пури, и ще смъркам хероин, и няма да слушам друго, освен Джими Хендрикс и „Доорс“. Нали, мамо?

— И аз ще дойда с теб — заявява високопарно тя. — Но предпочитам да слушам Джони Матис63.

— Ако смъркаш хероин, няма да ти се яде нищо — уведомява Хенри Алиша, която го гледа замислено. — Опитай с марихуана.

Татко се въси. Марк сменя темата.

— Чух по радиото, че нощес щяло да натрупа двайсет сантиметра сняг.

— Двайсет ли! — повтаряме в хор ние.

— Мечтая си за снежна Коледа… — престрашава се да сподели не особено убедено Шарън.

— Дано не ни затрупа, докато всички сме в църквата — казва нацупено Алиша. — След службата винаги ми се приспива.

Започваме да обсъждаме снежните бури, които сме преживели. Дълси разказва как я е застигнала Голямата буря в Чикаго от 1967 година.

— Наложи се да оставя колата на Лейк Шор Драйв и от Адамс да вървя пеш чак до Белмънт.

— Тогава бурята застигна и мен — споделя Хенри. — За малко да премръзна, накрая се озовах във вестиария на Четвърта презвитерианска църква на Мичиган Авеню.

— На колко години сте били? — пита татко и след кратко колебание Хенри уточнява:

— На три. — Той ме поглежда и аз разбирам, че говори за нещо, което му се е случило, докато е пътешествал във времето. Хенри добавя: — Бях с баща си.

За мене пределно ясно, че лъже, другите обаче явно не забелязват. Ета идва да събере чиниите и да сложи чинийките за десерта. След кратко забавяне Нел се появява със сливов пудинг фламбе.

— Лелеее! — възкликва Хенри.

Тя слага пудинга пред мама и от пламъците косата й за миг става медночервена, като моята. Татко отваря шампанското (под кърпа за съдове, за да не извади с тапата окото на някого). Всички му подаваме чашите, той ги пълни и ни ги връща. Мама нарязва сливовия пудинг на тънки парчета и Ета дава на всеки. Сложени са две допълнителни чаши, една за Ета и една за Нел, и всички се изправяме за наздравиците.

Баща ми започва:

— За семейството.

— За Нел и Ета, които са част от семейството ни, работят неуморно, за да бъде уютно в дома ни, и притежават толкова много умения — казва майка ми задъхано и тихо.

— За мира и справедливостта — добавя Дълси.

— За семейството — казва Ета.

— За началото — заявява Марк и се извръща към Шарън.

— За шанса — отвръща тя.