Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Оставя ни в антрето и се оттегля към кухнята. Аз се обръщам, събличам си палтото и го окачвам в дрешника в антрето. Когато се извръщам отново към Хенри, той маха на някого. Поглеждам и виждам, че Нел е подала от трапезарията широко чипоносо лице и се усмихва, след което се завтичам по коридора и я млясвам, а тя се залива от смях и заявява:
— Хубав мъж, дяволице.
После пак се шмугва в стаята още преди Хенри да е дошъл при нас.
— Нел? — опитва се той да налучка и аз кимам.
— Не е срамежлива, просто има много работа — обяснявам му. Водя го по задното стълбище на втория етаж. — Ти си тук — казвам му и отварям вратата на синята спалня. Той я оглежда и тръгва с мен нататък по коридора. — А това е моята стая — допълвам притеснена, а Хенри се шмугва покрай мен, застава насред килима и просто разглежда, после се извръща към мен и аз виждам, че не е познал нищо: нищо в стаята не буди никакви спомени и на мен ми хрумва мисъл, която ме прорязва като с нож: всичките дребни предмети и сувенири в този музей на нашето минало са като любовни писма, изпратени на неграмотен човек.
Хенри взима едно гнездо на мушитрънче (първото от многото птичи гнезда, които ми е подарявал през годините) и заявява:
— Красиво е. — Аз кимам и отварям уста да му кажа, а той го връща върху лави дата и пита: — Вратата заключва ли се?
Щраквам ключалката и ние двамата закъсняваме за обяд.
Хенри: Почти спокоен съм, докато слизам след Клер по стълбите и вървя по тъмния студен коридор към трапезарията. Всички вече се хранят. Помещението е с нисък таван и е уютно, малко в стила на Уилям Морис59, вътре е топло от огъня, който пука в малката камина, а по прозорците има толкова много скреж, че не виждам нищо навън. Клер отива при тънка жена със светлочервена коса, явно майка й, която понавежда глава, та Клер да я целуне, и се надига на стола, за да се ръкува с мен. Клер ми я представя като „майка ми“, аз я наричам „госпожо Абшир“, а тя начаса възкликва:
— О, наричайте ме Лусил, като всички останали!
И се усмихва уморено, но сърдечно, сякаш е блестящо слънце в друга галактика. Сядаме един срещу друг. Клер се разполага между Марк и възрастна жена, която се оказва сестра на баба й — леля Дълси, а аз съм между Алиша и закръглено красиво русо момиче, което ми представят като Шарън и което май е с Марк. Бащата на Клер седи на челно място и първото ми впечатление е, че той е силно разтревожен от мен. Красивият сприхав Марк изглежда не по-малко притеснен. Виждали са ме и преди. Питам се какво ли съм правел, та са ме забелязали, запомнили са ме и сега, когато Клер ни запознава, се дръпват едва забележимо с погнуса. Но Филип Абшир е адвокат, владее чертите си и само след минута е любезен и усмихнат, самото въплъщение на гостоприемния домакин, баща на гаджето ми, плешивеещ застаряващ мъж с авиаторски очила и атлетично тяло, което обаче се е отпуснало, с малко шкембе, но силни ръце, ръце, които играят тенис, и сиви очи, които продължават да ме оглеждат предпазливо въпреки сърдечната усмивка. На Марк му е по-трудно да прикрие объркването си и всеки път, когато срещна погледа му, той забива очи в чинията. Алиша не е такава, каквато очаквах, държи се мило и делово, но малко странно, отнесено. И тя като Марк е с тъмната коса на баща си и — донякъде — с чертите на майка си: изглежда така, сякаш някой се е опитал да съчетае Клер и Марк, но после се е отказал и е запълнил празнотите с мъничко от външността на Елинор Рузвелт. Филип казва нещо и Алиша се смее — изведнъж става красива и изненадан, аз се обръщам към нея, докато тя се изправя.
— Трябва да отида в „Сейнт Базил“ — осведомява ме тя. — Имам репетиция. — Ще дойдете ли на църква?
Стрелвам с очи Клер, която кима едва забележимо, и отговарям на Алиша:
— Разбира се.
Всички въздишат от… от какво ли — от облекчение? Спомням си, че в края на краищата, освен ден на личното ми изкупление Рождество е и християнски празник. Алиша излиза. Представям си как мама ми се присмива, как е вдигнала високо добре оформени с пинцетата вежди при вида на сина си, наполовина евреин, сред рождественското гъмжило на неверниците, а аз й се заканвам наум с пръст. „И ти си седнала да ми натякваш! — казвам й. — Нали си се омъжила за епископянин!“ Поглеждам към чинията си, в нея има шунка, грах и малко салатка. Не ям свинско и ненавиждам грах.
— Клер ни каза, че сте библиотекар — обажда се Филип и аз си признавам, че наистина е така.
59
Уилям Морис (1834–1896), английски писател, дизайнер и социалист, един от най-блестящите новатори във вътрешното обзавеждане, предшественик на съвременния графичен дизайн. — Б.пр.