Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
— Татко, не мога да заспя.
Давид го пренесе на ръце до спалнята им с Ева и го сложи в леглото. Магнус почти се изгуби в него, толкова бе голямо. Преди, когато беше по-малък, идваше при тях, клатушкайки се, ако се събудеше нощем. Тук се чувстваше в безопасност. Давид легна до него и сложи ръка на рамото му. Магнус се сгуши силно в него и въздъхна дълбоко.
Баща му затвори очи и си помисли: „Къде е моето голямо легло?“
Страхуваше се, че майка му ще гледа сутрешните новини, но очевидно не беше го сторила. Когато му се обади следобед и започна да се вайка по повод на събитията от изминалата нощ, Давид я остави да побъбри малко, преди да ѝ каже, че няма време. И двамата с бащата на Ева трябваше да научат, но сега просто нямаше сили да им го съобщи.
Дишането на Магнус се успокои. Беше пъхнал главичка под мишницата на Давид.
В кухнята. Ще отиде в кухнята с отворената бутилка вино на масата. Но първо ще изчака Магнус да заспи дълбоко. Неговото голямо легло бе Ева, там при нея се чувстваше на сигурно място, но това място бе единственото, където не можеше да отиде сега. Лежеше с дълбоко зарита глава във възглавницата, загледан в синята светлина, която от време на време пробягваше по тавана. Гръмотевиците се бяха отдалечили и отвъд планините долиташе само глух тътен. Реките от дъжд продължаваха да трополят по перваза на прозорците.
„… а и мъртвите се събудиха…“
През съзнанието му пробягна една мисъл и то се вкопчи обнадеждено в нея.
„… ако всичко… ако всичко невъзможно стане реалност.“
Да. Ако се появят и вампири. Ако нещата наоколо започнат да летят и да изчезват. Ако троловете слязат от планината, ако животните започнат да говорят или Христос се върне на земята. Ако всичко… се промени.
Давид се усмихна на тези утешителни мисли. Нормалното съществуване на обществото с пикници в парка и телефонен номер, от който можеш да научиш точното време, бе обречено, но мисълта за сливането му с една митична реалност бе успокоителна. Усилията на учените да разгадаят чисто биологичното естество на феномена не го вълнуваше. Ангели, елфи, елате, вече е студено.
Град Тебю Шуркбю, 20,20
В рамките на два часа успяха да посетят дванайсет къщи и около двайсетина души. Някои им затръшваха вратите под носа веднага щом разберяха за какво става въпрос, но тези, които се съгласиха да ги изслушат, бяха повече от очакваното. Самата Елви доста пъти бе посещавана от представители на „Свидетели на Йехова“ и винаги се бе отнасяла към тях с уважение, макар и хладно. Един път дори седна на кухненската маса и проследи пътя им — често се връщаха бързо обратно на улицата, след като се отбиеха в някоя къща. Елви и Хагар се справяха далеч по-добре.
Може би заради специфичните обстоятелства или заради убедителните думи на Елви. Въпреки видението и новата ѝ мисия Елви не беше толкова наивна, та да смята, че веднага ще успее да поведе всички по пътя на вярата. Това не се случваше дори в притчите в Библията.
Натежалият въздух ги обгръщаше като тънък слой памук, ала бурята сякаш бе скръстила ръце и ги изчакваше да довършат мисията си, преди да се развихри.
Повечето от тези, у които успяха да пробудят интерес или дори да убедят в правотата си, бяха жени на тяхната възраст. Но имаше и двама-трима мъже. Всъщност най-въодушевеният им последовател се оказа мъж на около трийсет години. Работеше с компютри и дори им предложи да им помогне да създадат собствена страница в интернет, за да разпространяват посланието си. Отвърнаха му, че ще си помислят по въпроса.
Малко след осем бурята изгуби търпение. Наоколо вече цареше пълен мрак, като в зимна вечер, когато първият повей на вятъра разроши короните на дърветата и дъждът се изля над главите им, за да прерасне само след няколко минути в истински порой.
Елви и Хагар разтвориха чадърите си. Капките вода се стичаха по куполите им и ги обгръщаха като водопад. Дъждът тропаше по ламаринените покриви на паркираните коли толкова силно, че двете жени едва можеха да се чуят. Хванаха се под ръка и тръгнаха към къщи.
— Горките коне апостолски! — извика Хагар, а Елви се зачуди дали говори за тях самите, или за краката им, но нямаше никакъв смисъл да пита, защото Хагар едва ли щеше да я чуе посред дъждовния тътен.
Продължиха упорито напред в мълчание, а водните потоци се стичаха край ниските им обувки.
Пороят се лееше с такава мощ, че скоро изсмука всичкия кислород от въздуха. За да пестят сили, забавиха крачка. Точно стигнаха до къщата на Елви и първата светкавица проряза небето, а само след няколко секунди силен гръм разтърси улицата, като удар на съдбовен тъпан.