Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
Хагар сгъна чадъра си, изтърси го и въздъхна. След това се разсмя.
— Това ли е краят?
Елви се усмихна криво.
— Знам колкото и ти.
— Ой, ой, ой… — Хагар поклати глава. — Както се казва, небесните порти се отвориха.
Не успя да чуе отговора на Елви, защото бурята се бе приближила още повече и цялата къща се разтресе от силна експлозия, дори чашите във витрината зазвънтяха. Хагар подскочи и зададе нов въпрос:
— Страх ли те е от бурята?
— Не, а теб?
— Не съвсем. Трябва само… — Хагар наклони глава и намали звука на слуховия си апарат. След това продължи, малко по-силно: — Сега е по-добре, иначе имам чувството, че бурята ще ме оглуши.
Гръмотевиците зачестиха, а Хагар погледна уплашено към тавана. Май не беше съвсем вярно, че не се бои от бурята. Елви я хвана за ръката, а приятелката ѝ я стисна с благодарност и се остави да бъде отведена до дневната. Самата Елви изпитваше единствено… чувство на утеха. Всичко бе нормално, те сториха, каквото можаха.
Когато влязоха в дневната, Елви забеляза, че таванската лампа леко се люшка. След това угасна. Настъпи пълен мрак. Хагар стисна ръката на Елви по-силно и попита:
— Да се помолим ли?
Помогнаха си да застанат на колене на пода, свивайки скованите си старчески крака, като лицето на Хагар се изкриви от болка.
— Не мога… коляното ми.
Елви ѝ помогна отново да се изправи и двете седнаха плътно една до друга на дивана. След това сключиха ръце и сведоха глави в молитва, докато дъждът продължаваше да се лее по покрива, а бурята разтрисаше света с мощта си.
Десетина минути по-късно, след като токът не се върна, а центърът на бурята отказваше да се отмести от квартала им, Елви спусна щорите и запали две свещи на масата. Хагар, която лежеше на дивана в опит да пребори болката в коляното си и в светлината на светкавиците приличаше на страховито чудовище от някой филм, сега изглеждаше като същинска светица.
Елви взе да ходи напред-назад из стаята с нарастващо раздразнение.
— Не знам — рече тя. — Не знам.
— Какво? — Хагар пъхна пръст зад ухото си, но Елви ѝ направи знак с ръка, че не е важно.
„Защо не се случва нищо?“
Не че очакваше всички веднага да приемат вярата, но поне да се случи нещо… Нещо, което да даде необходимия мащаб на начинанието им, защото сега то бе ограничено до две старици, които се клатушкаха наоколо и проповядваха. Тя самата бе избрана, посочена лично и белязана. Така ли се случваше с всички проповедници?
Вероятно да. Искаше се единствено да се уповаващ на вярата си и да не се отказваш.
„Ала колко дълго, Господи? Колко дълго?“
Точно бе стигнала до коридора, когато някой почука внимателно на вратата. Елви отвори.
Навън стоеше мокра до кости съседката им. Косата ѝ висеше на подгизнали кичури, а роклята ѝ беше черна. Няколко светкавици осветиха силуета ѝ, което ѝ придаде още по-ужасен вид.
— Влез, влез — рече Елви и я покани в антрето.
— Извинявай — рече съседката, — но ти каза, че домът ти е отворен. А мъжът ми започна да се държи ужасно странно след като си тръгнахте. Изпи огромно количество алкохол, а после изчезна навън и… ако това е последната нощ, то…
— Разбирам — каза Елви, което си беше самата истина. — Заповядай, влез.
Още докато съседката сушеше косата си в банята, на вратата се почука отново.
Доста силничко.
В този миг Елви осъзна, че все още нямат ток и вероятно звънецът не работи. Опасяваше се, че съседът е дошъл да прибере изгубената си съпруга и отвори, готова да изнесе цяла реч за свободата на човешкия избор.
Но там не я очакваше съседът, а Грета, една от по-възрастните жени, които успяха да вдъхновят по-рано тази вечер. Тя бе доста по-добре оборудвана от съседката. Носеше яркочервен дъждобран с качулка, а под него се подаваше кошница.
— Донесох кафе и домашни кифлички, за да чакаме заедно.
Не след дълго се появи още една от жените. Тя пък носеше кутия със свещи, в случай че нямаха. Накрая пристигна и Матиас, младият компютърен специалист. Каза им, че дори смятал да донесе лаптопа си, но после се отказал — нямало смисъл докато бурята не отмине.
Когато всички се събраха в дневната и запалиха още свещи, сипаха си кафе и извадиха кифличките, се изля порой от обяснения. Бурята поотмина, тъй че дори Хагар увеличи звука на слуховия си апарат и се включи в обсъждането.