Когато мъртвите се пробудят

— А същевременно — продължи Маргарета, — същевременно не мога да спра да си представям как в главата му седи… едно малко човече с напълно ясно съзнание, което гледа навън към света и ме обвинява, мислейки си: „Защо дъщеря ми не идва да ме види?“ Седи вътре, в тялото на татко и ме чака… Ала аз нямам сили да го понеса.

Флора можеше да се досети коя бе една от основните теми, които Маргарета обсъждаше с психолога си по време на срещите им всяка седмица (през най-тежкия период, когато дъщеря ѝ се самонараняваше, тези срещи се провеждаха два пъти седмично) — баща ѝ. Още тогава Флора си мислеше, че ще е най-добре майка ѝ да се завлече в Тебю, но тя вярваше в науката психология. Вярваше, че може отново да стане цяла. Ако човек се заеме с проблемите си един по един, най-накрая ще постигне душевен мир и хармония. Може би дори ще получи диплома. Всички проблеми могат да бъдат разрешени с едно изключение: проблемите, които нямат решение.

А как се справят хората с тях? Като ги игнорират! Малки човечета в главата? Едва ли съществуват наистина. Няма смисъл да се говори за тях или дори да им се обръща внимание.

Сега обаче малкото човече бе на свобода. Сега вече се разхождаше наоколо на два крака и с празен поглед. Сега вече бе готово да размаха обвинително показалец пред лицето на Маргарета, ако се появи в „Дъндерид“.

Този проблем бе неразрешим. Следователно не можеше да бъде наречен проблем. Той просто не съществуваше.

Флора отново усили звука.

„Пържолата е студена, но увита в найлон.“

Фолио.