Когато мъртвите се пробудят

Улица „Бундегатан“, 21,50

Някой празнуваше петдесетия си рожден ден в предназначената за тържества зала на тавана. Бурята бе отминала и Флора можеше да чуе смеха на гостите, който ехтеше на стълбището под звуците на песента на група Пеп „Висок стандарт“. Флора не можеше да проумее как не се срамуваха да я пускат.

Лежеше неподвижно в леглото, обладана от силна омраза към света на средната класа, към който принадлежеше по рождение. Не можеш да си позволиш да си различен, да изпъкваш; ако решиш да си малко луд или малко черен, то трябва да го показваш по естетичен начин. Всичко останало следва да обсъдиш с психолога си. Флора нямаше място тук. Искаше ѝ се да се разкрещи, да размаха ръце, да експлодира в усмирителната риза на толерантността.

Изпратиха Виктор да си легне още в девет и половина, а Флора отказа поканата да се присъедини към празника, отправена ѝ с най-радостния тон, сякаш нищо не се бе случило и животът им можеше да продължи да тече по стария чудесен начин.

Измъкна се от леглото, отиде в дневната и пусна телевизора, за да изгледа новините. Петер така и не ѝ се обади повече, а тя не посмя да му звънне и да наруши тишината.

В новините говореха почти единствено за пробудените. Някакъв професор по молекулярна биология обясни, че агресивната разлагаща бактерия се оказала коензим на име АТФ38, основен източник на енергия за клетките. Най-странното бе, че той оцеляваше при такива ниски температури.

— Като тесто, което узрява на снега — обясни професорът, който често се появяваше в различни забавни програми.

Огромната жизнеспособност на въпросния ензим обясняваше и как наскоро починалите бяха успели да превъзмогнат първоначалната скованост на телата си. Мускулите се схващат именно при разграждането на АТФ.

— Нека да предположим за миг, че става дума за мутирал вариант на АТФ. Но…

Професорът сключи палеца и показалеца си, засили ефекта от думите си.

— … все още не знаем дали ензимът е причината за пробуждането им, или новите му свойства са резултат от него.

Професорът разтвори ръце и се усмихна, сякаш очакваше от зрителите да му помогнат да открие отговора на този въпрос. Причина или резултат? Как смятате? Самоувереното му поведение определено не допадна на Флора — как можеше да обсъжда случилото се, сякаш става дума за предимствата и недостатъците на забраната на риболова на треска.

Следващата новина обаче я накара да приближи лице към екрана.

Този следобед бяха пуснали един телевизионен екип в „Дъндерид“. Репортажът показваше огромна болнична зала с около двайсетина пробудени, които седяха по пода, на легла и столове. Камерата се спря първо на лицата им. Удивителното бе, че всички имаха едно и също изражение — на безмълвно учудване. Очите им бяха оцъклени, а устните — леко разтворени. Всички носеха синьо болнично облекло и приличаха на група ученици, присъстващи на представлението на някакъв фокусник.

След това камерата се отдалечи и веднага стана ясно какво всъщност гледат — един метроном. Бяха го поставили върху маса на колелца, а стрелката му се люшкаше напред-назад, тик-так, тик-так, пред очарованата си публика. До него имаше медицинска сестра, седнала на стола с изправен гръб. Явно знаеше, че я снимат.