Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
— Искаме… — Елви вдигна ръката си и несъзнателно пръстите ѝ се извиха в жеста за мир — показалецът ѝ се притисна в палеца, а останалите три се разтвориха широко. — Искаме да повярвате в Христос.
Мъжът хвърли на съпругата си поглед, в който се четеше паника. Изражението на лицето ѝ му подсказа, че определено има какво да каже по въпроса. Мъжът поклати глава.
— Моята вяра не е ваша работа.
Елви кимна.
— Разбира се, че е така, но моля ви, огледайте се наоколо. Наистина ли можете да обясните случващото се по някакъв друг начин?
Съпругата се прокашля.
— Мисля, че трябва…
— Почакай малко, Матилда — мъжът ѝ даде знак с ръка да замълчи и отново се обърна към Елви. — Защо правите това? Какво целите?
Преди Елви да успее да му отговори, Хагар взе думата.
— Мария се яви на Елви и ѝ заръча да стори това. А и на мен, защото ѝ вярвам. Вярвам и в Исус.
Елви кимна. Едва сега разбра защо всъщност бе добре да вземе Хагар със себе си. По същия начин Исус — други прилики, разбира се, нямаше — бе придружаван от Петър, неговата опора и скала.
— Нищо не искаме — продължи Елви. — Можете да постъпите както решите. Няма да ви насилваме, никого не насилваме. Просто искаме да ви обясним, че ще направите ужасна грешка, ако се отвърнете от Бог в този миг… когато всички доказателства са налице.
Жената на свой ред погледна уплашено съпруга си, сякаш Елви и Хагар им предлагаха ваксина срещу някаква страшна болест, а тя усеща, че той ще им откаже.
Както и стана. Мъжът поклати ядосано глава, мина покрай Елви и Хагар и отвори външната врата.
— На мен всичко това ми звучи като заплаха.
Показа им с ръка, че иска да си тръгнат.
— И късмет. Навън има достатъчно заблудени души.
Елви и Хагар излязоха на площадката. Преди съседът да успее да затвори вратата, Елви му каза:
— Ако промените мнението си, къщата ми е отворена за вас, през цялото време.
Мъжът тръшна силно вратата.
Когато отново излязоха на улицата, Хагар се изплези на току-що посетената от тях къща и рече:
— Не мина никак добре.
После погледна към Елви, която се хвана с ръка за челото.
— Какво има?
Елви замижа.
— Усещам главата си някак странно.
— Заради бурята е — рече Хагар и посочи към небето с върха на чадъра си.
— Не… — Елви се подпря с ръка на рамото на Хагар.
— Не мога да… — удари се по челото. — Сякаш… сякаш нещо я е обладало. Някакъв глас. Думите ми… Че къщата ми е отворена. Нямах намерение да го кажа. Дори не си го бях помисляла. Хрумна ми ей така, изведнъж.
Хагар се наведе напред, огледа внимателно челото на Елви, сякаш в опит да открие някакъв отвор, но видя единствено лепенката. После издаде напред устни и рече:
— Мисли си за апостолите. Как изведнъж са заговаряли на чужд език. Вероятно вдъхновението ти извира от срещата с Мария, не мислиш ли?
Елви кимна и се изправи.
— Да. Предполагам, че е така.
— Ще продължим ли? — Хагар кимна към къщата. Мъжът още ги гледаше през прозореца. — Тук определено ударихме на камък.
Елви се усмихна леко.
— Господ е вършил много по-големи чудеса от това да съживява мъртвите дървета.
— Браво, точно така — рече Хагар. — Ето че куражът ти се върна.
Продължиха напред.
Улица „Бундегатан“, 18,30
Флора седеше пред компютъра, когато родителите ѝ се върнаха. Беше влязла в един християнски форум и защитаваше тезата си, че пробуждането на зомбитата е дело на сатаната. Освен това осведоми останалите участници, че в нейната енория във Фалшьопинг всички вече ходят с черни шапки в опит да ускорят идването на Велзевул. Беше ѝ най-забавно в началото, когато останалите все още смятаха, че тя е истинска протестантка, видяла светлината или мрака. Когато се опитваха да я поведат по правия път. За жалост Флора отиде твърде далеч и думите ѝ зазвучаха неубедително точно когато Маргарета отвори външната врата и извика:
— Ехо! Има ли някой вкъщи?
Флора написа: „Сбогом! Ще се видим в ада“, и излезе от форума. След това остана да седи с ръце на клавиатурата в очакване да чуе познатото шумолене. Хоп, ето го и него. Шумоленето, което винаги съпътстваше завръщането на родителите ѝ вкъщи след поредното пътуване. Пазарските чанти.
— Ехо!
Флора затвори очи и си представи как майка ѝ и баща ѝ потъват в океан от шарени пластмасови топки. Как главите им изчезват с шумолене под повърхността. За фон би избрала Менсън, за да заглуши гласовете им със соло на китара. Сега обаче най-много я интересуваше нещо друго — как се отнася майка ѝ към случващото се с мъртвите. Елви се обади да ѝ каже, че Маргарета ѝ е позвънила от Лондон и следователно е информирана. Но как го приема?