Когато мъртвите се пробудят

Маргарета се изправи с нова кутия, която подаде на Флора.

— А това е за теб. Нали тези са модерни сега?

Айпод. Флора върна кутията обратно на Маргарета.

— Благодаря, но аз си имам уокмен.

— Но в този можеш да качиш… — майка ѝ се обърна към Йоран — колко бяха, двеста?

— Триста — рече той.

— Триста албума.

— Да — съгласи се Флора. — Знам, но не ми трябва. Имам си.

В стаята настъпи тишина. Флора се наслади на момента. Не всичко може да се купи с пари, не, не всичко може да се купи с пари. Йоран плесна с ръце.

— Смятам — продължи той, — че вие двамата сте изключително неблагодарни.

— Знаете ли какво се случи? — попита Флора.

Маргарета поклати глава, сякаш искаше да ѝ каже „недей да говориш за това сега“, но Флора се престори, че не разбира жеста.

— Ами — продължи тя, — миналата нощ към единайсет часа…

— Яли ли сте днес? — прекъсна я Маргарета и най-накрая взе кутията от ръцете на Флора. Без да чака отговор, я размаха пред лицето на дъщеря си и я попита:

— И сега какво да правим с това — да го продадем, да го подарим или ще го запазиш?

Флора погледна свитите устни на майка си, които се отвориха за миг, а долната ѝ устна потръпна.

„Би трябвало да я съжалявам, но не искам.“

— Запази го за себе си — отвърна ѝ Флора.

— За какво ми е?

— Откъде да знам. Да слушаш Бьорн Афзелиус.

Флора се върна обратно в стаята си и затвори вратата. Чувстваше се съвсем замаяна, виновна, гневна, уморена — всичко наведнъж. Пъхна албума Portrait of an American family34 в стереоуредбата, за да прочисти съзнанието си. Легна на леглото и веднага усети вибрациите, които пронизваха тялото ѝ. Гласът на Менсън бе като мехлем за раните ѝ, като боцкане с игли, което връщаше живота в изтръпналите крайчета на съществото ѝ.