Без теб

Mарк обърна глава: далеч, оттатък пътя, видя върховете на Дисниленд, камбанарията в замъка на Спящата красавица, червените камъни, покрай които минава миньорското влакче, купола на Спейс Маунтин49.

Сюрреалистично видение!

„Сигурно точно това са си представяли урбанистите!“, помисли Марк.

Спомни си за един разговор с Никол в „Поле“. Една вечер преди няколко месеца, след един платен репортаж по телевизията, поръчан от консорциума „Дисни“ за новосъздадения град и по случай откриването на търговския център, Никол бе изругала от кухнята: „Никога не съм разбирала как може да водят деца в Дисниленд и да пълнят гушата на този капиталист Мики! А сега на всичко отгоре пък им даваме терени, за да строят такива градове и у нас!“.

Лили разтребваше масата и както винаги знаеше как стоят нещата по-добре от тях двамата. „Маминко, става въпрос за мечта, утопия – бе обяснила с усмивка тя. – Знаеш ли, че самият Уолт Дисни е мечтал във Флорида да бъде създаден съвършен град – без коли, без сегрегация, където всички да живеят под грамаден купол, който контролира климата! Само че е починал, преди да осъществи проекта си, който е бил опорочен от наследниците му. А Вал д’Юроп е вторият град в света, построен от консорциума „Дисни“. Той е единственият в Европа, а и най-младият град във Франция с двадесет хиляди жители.“ „Говориш за утопия! – бе възразила Никол. – С къщички за три милиона, игрище за голф, частни училища...“ Лили не бе отговорила нищо. Марк се съмняваше, че тя би влязла в спор относно идеята и проекта за града, урбанизацията, зелените площи, архитектурните предизвикателства, лесното придвижване в общината...

Както винаги в подобни случаи Лили бе замълчала. Само се бе усмихнала и бе взела парцала, за да помогне на Никол. Бе се задоволила само да поговори още малко по този въпрос с Марк същата вечер. Всички знаеха, че Дьо Карвил живееха в Кувре, едно от най-красивите селца на Вал дьо Марн, чиито традиции отлично бяха интегрирани в американския проект за Вал д’Юроп, което още повече бе взривило цените на недвижимите имоти там.

Традиция и модерни концепции...

Maрк вървеше ли, вървеше. Кварталът бе създаден за пешеходци. По този въпрос не можеше да има възражения. Кувре бе едва на два километра. Пристигна на площад „Тоскана“. Усмихна се при вида на чешмичката, на откритите тераси и кафенетата с фасади в оранжево-червеникав цвят.

Не бе ходил в Италия, но точно така си представяше идеалния флорентински или римски площад, дори посред зима. Почти очакваше да види как Красавицата и Клошарят50 ядат спагети на някоя маса.

Продължи, без да намалява темпото. Да, градът бе създаден за пешеходци, но тях почти ги нямаше. Марк пресече квартала около игрището за голф. Тук господстваше модата на английските котиджи. Закръглени еркери, боядисани в зелено и пурпурночервено капаци на прозорците и вратите, ковано желязо. Марк имаше чувството, че върви вече два километра през една Европа от пощенска картичка. Няколко малки, но удобни къщички в по-класически стил му показаха, че наближава Кувре.