Тайната на сътворението

Мъжете ги хванаха и ги разделиха. Държаха Кристин за ръцете, а Роб за яката. Най-едрият, който явно беше и водачът им, погледна покрай редицата рафтове и видя счупената урна и жалкото малко телце с леещата се от него вонлива лигава течност. Той просъска нещо на останалите и двама кюрди незабавно се отделиха от групата и тръгнаха по пътеката, може би за да унищожат доказателствата и да направят нещо с осквернената разлагаща се плът.

Нападателите изведоха Роб и Кристин от трезора, като продължаваха да ги държат здраво. Този, който беше хванал Роб, извади пистолет и натика дулото в бузата му. Студената цев миришеше на смазка. Други стиснаха Кристин за ръцете. Онзи с ловната пушка вървеше накрая заедно с още двама.

Къде ли ги водеха? Роб усещаше, че кюрдите също са уплашени, може би дори колкото него и Кристин. Но наред с това тези мъже бяха изпълнени с решителност и не спираха да бутат и дърпат пленниците си покрай дългите лавици с находки, покрай демоните на пустинята, римските военачалници и ханаанските богове на бурите. Покрай Анзу, Ищар и Нимруд.

Изкачиха стълбите и излязоха в главната зала на музея. Кристин ругаеше храбро на френски и Роб почувства порив да я защити и в същото време се засрами от себе си. Той беше мъжът, трябваше да направи нещо, нещо героично. Да изрита ножовете от ръцете на кюрдите, да се обърне, да събори нападателите на земята, да хване Кристин за ръката и да я издърпа навън към свободата.

Но в истинския живот такива работи не се случваха. Вместо това ги влачеха като уловени животни към неизбежната им участ. Но каква беше тя? Дали ги бяха отвлекли за откуп, терористи ли бяха тези хора, какво се случваше? Роб се надяваше, че кюрдите са някакви полицаи, но едновременно с това съзнаваше, че не са. Това не беше арест, тези типове бяха потайни и с виновни изражения на лицата, но можеха да извършат и убийство. В съзнанието на журналиста изплуваха образите на обезглавени тела. На всичките онези нещастници в Ирак, Афганистан и Чечения, притиснати към земята, докато острието на ножа прерязваше сухожилия, артерии и трахея. В главата му ясно звучеше хъркането от предсмъртните, задавени с кръв хрипове на жертвите, телата им се гърчеха, докато най-накрая не се отпуснеха завинаги. Виковете Аллах акбар! Аллах акбар!, лошите записи в интернет и ужасът. Човешко жертвоприношение на живо по световната интернет мрежа.

Кристин продължаваше да ругае, а Роб се дърпаше и се мъчеше да се отскубне, но мъжете го държаха здраво. Не можеше да бъде герой, но поне можеше да вика.

— Кристин! — изкрещя той — Кристин!

— Да! — дочу се зад него.

— Добре ли си? Какво по…

Един от кюрдите го удари през устата и той усети как по езика му се стича гореща солена кръв. Мъжът повдигна окървавеното лице на Роб и отсече: