Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Няма говори! Няма говори!
Лицето на водача на групата не беше жестоко. Изражението му беше по-скоро примирено, сякаш това, което правеха, беше задължение, макар и неприятно и нежелано. Нещо наистина ужасно… Като екзекуция.
Роб видя, че един от кюрдите внимателно и бавно отвори външната врата на музея. Очертанията на вратата някак провокираха съзнанието на Роб и пред очите му минаха спомените от последните няколко странни часа — избиването на овцете и козите по улиците на Урфа, мъжете с черните шалвари и как двамата с Кристин се прокраднаха в музея. Където видяха застиналото в беззвучен писък лице на бебето, живо погребано преди дванадесет хиляди години.
Кюрдът до вратата кимна на останалите, че улицата и градината са чисти.
— Върви! — викна водачът към Роб. — В колата!
Мъжете забързано и грубо поведоха Роб към смътно осветения от луната паркинг. До изцапаната с паднали смокини кола стояха още три, но със сигурност не бяха полицейски. Това бяха стари, очукани и прашни автомобили, с каквито улиците на града бяха пълни. Роб усети, че и последните му надежди изчезват.
Очевидно намерението на нападателите беше да откарат Роб и Кристин някъде далеч, може би дори извън града, до някаква усамотена ферма и там да ги приковат с вериги към седалките. Роб си представи как ножът се забива в гърлото му, чу виковете Аллах акбар!, но успя да се отърси от видението. Трябваше да запази самообладание, да спаси Кристин и себе си заради дъщеря си.
Дъщеря му, неговата мъничка Лизи. Усети остър пристъп на вина. Предния ден й беше обещал, че до седмица ще се прибере, а ето че можеше да не я види никога повече. Постъпи глупаво, глупаво, глупаво…
Една ръка натисна главата му надолу, за да се наведе и да седне на мръсната задна седалка. Той започна да се съпротивлява, все едно го водеха на смърт. Успя да се извърне и видя Кристин точно зад себе си, а до гърлото й беше опрян нож. Влачеха я към другата кола, а Роб не можеше да направи нищо.
Изведнъж над паркинга проехтя вик.
— Стой!
Времето сякаш застина. Ярки светлини заляха колите с отблясъци.
— На място!
Светлините бяха заслепяващо силни. Роб усети присъствието на много хора, чу вой на сирени. Мярна синьо-червените буркани и разбра, че е полицията. Успя да измъкне едната си ръка от хватката на мъжа, заслони лице и се взря право в прожекторите.
Беше Кирибали с двадесетина полицаи. Бягаха към паркинга, приклякаха, заемаха позиции и вземаха похитителите на прицел. Не бяха обикновени полицаи, тези носеха черни дрехи, имаха почти военно оборудване и дори автомати.
Кирибали крещеше нещо на турски и кюрдски и нападателите на Роб и Кристин започнаха да отстъпват. Мъжът до Роб пусна пистолета си на земята и вдигна ръце. Роб видя как Кристин успя да се отскубне и се затича към полицията, където беше в безопасност.
Самият той освободи и другата си ръка и тръгна през паркинга към Кирибали, чието лице беше безизразно и почти презрително.
— Елате с мен! — заповяда инспекторът.
Отведоха Роб и Кристин до голямо черно беемве, паркирано извън територията на музея. Кирибали седна отпред и се обърна към тях.
— Ще ви закарам на летището.
— Но… — започна Роб и потрепна от болка на мястото, където го бяха ударили.
— Отидох до апартамента на мис Майер и до вашия хотел — прекъсна го Кирибали. — И на двете места нямаше никого. Знаех, че сигурно сте дошли тук. Толкова сте глупави! Толкова глупави хора!
Колата набираше скорост по широкия, осветен от лампи булевард. Кирибали изстреля нещо на турски към шофьора, който му отвърна сервилно. Инспекторът изгледа Роб намръщено.
— В багажника има две чанти с паспортите и преносимите ви компютри. По-късно ще ви изпратим и останалите вещи. Напускате Турция още тази нощ. Това са билетите ви. — Кирибали хвърли два плика на задната седалка. — До Истанбул и оттам до Лондон. Еднопосочни са и са за тази нощ!
Кристин се опита да възрази, но гласът й беше неуверен и трепереше. Кирибали я изгледа с неприкрито пренебрежение и размени няколко думи с шофьора. Вече бяха в покрайнините на града. Полупустинята беше тиха и посребрена от лунните лъчи.
Когато стигнаха до летището, шофьорът извади чантите от багажника и им ги подаде. Кирибали остана в малката зала, докато Роб и Кристин се чекират, а след това посочи към изхода за самолета.
— Не очаквам да видя нито един от двама ви повече. Ако се върнете, кюрдите със сигурност ще ви убият. Дори и да не го направят, аз ще ви хвърля в затвора. При това за много дълго време.