Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Няма да се преструвам, че внезапно съм станала като Буда и да започна да изреждам проницателни наблюдения за света, от който вече станах част. Но не мога да отрека, че в главата ми започнаха да се зараждат нови идеи, които ме накараха да се сетя за гуруто на рани — шри Рама, и да се зачудя какво ли би казал той за живота в Барва Сагар и за жените, които живееха в къщите си като папагали в клетки.
По време на разходката ни из пазара с татко и Шиваджи аз бях единствената жена по улиците. Мъжете се взираха в мен и с чиста съвест мога да кажа, че погледите на повечето от тях бяха враждебни.
— Изглежда ли ти странно да нарушаваш пурдата тук? — попита веднъж Шиваджи.
— В началото да. Но сега се чувствам по-скоро като риба, пусната от купата, в която е прекарала по-голямата част от живота си в реката, където всъщност се е родила.
Със започването на месец декември въздухът рязко застудя, а аз вече бях изчела два пъти книгата, която ми даде Арджун. Докато семейството ни беше насядало на тънки възглавнички около мангала, който Авани раздухваше, не можех да не си помисля за топлината в двореца, където каменните подове бяха покрити с дебели килими и където винаги имаше достатъчно одеяла за завиване. Татко извади книжката, която винаги носеше със себе си, и задържа писалката си за миг над мангала, за да затопли мастилото. Когато беше готов, написа:
— Каква полза има от Руми в кралския двор? Защо не упражняваш английския си?
— Рани много обича поезията.
— Че има ли по-добър поет от Шекспир?
Замислих се, преди да отговоря. Не желаех да го обиждам, но едновременно с това не исках да лъжа.
— Смятам, че Руми може би е точно толкова талантлив, колкото Шекспир, пита джи — написах.
Татко се смръщи. Като че ли никак не хареса тази нова насока на разговора ни.
— В двора — продължих аз — английският е полезен, но също така на него се гледа с презрение.
— Защо?
— Защото в Джанси не харесват много англичаните. Има конфликти…
— Затова ли още не си се върнала там?
Това беше първият път, в който баща ми ме запита защо стоя толкова дълго в Барва Сагар. Ваканция от седмица, а защо не и две беше напълно приемлива. Но Дивали беше дошъл и отминал, а детето на рани щеше да се роди всеки момент. Защо тогава не бях в двореца, за да я защитавам?
— Ще се върна след две седмици — написах.
Той реши да не ме разпитва повече. Но преди да продължи да пише, погледна към сестра ми, след което поясни в малката си книжка:
— Познавам един човек, който е много подходящ за нея. Ако хороскопите им съвпаднат, бих искал да започна необходимата подготовка!
Евентуалният брак на Ану би означавал, че тя ще отиде да живее в къщата на свекъра си. И татко щеше да остане съвсем сам с Авани и дади джи, които не можеха нито да пишат, нито да четат.
— Кого имаш предвид? — попитах.
— Ишан.
Най-малкият син на Шиваджи. Сетих се за нежността, която беше проявил към малкото птиче със счупеното крило, когато беше дошъл в двора ни, за да се погрижи за него. Тогава беше само на седем. Ако се омъжеше за него, Ану щеше да бъде съвсем наблизо. И сега бързо написах:
— Перфектно! Даже повече от перфектно!
Запитах се кого ли щеше да ми намери баща ми, ако животът ни беше различен и на мен ми беше писано да се омъжа. Но веднага избутах тези мисли назад в съзнанието си, защото нямаше никакъв смисъл от тях. Аз бях завинаги свързана с рани от чувството си за дълг. Колелото на съдбата беше избрало различна посока за мен.
Не знам дали беше доловил мислите ми или не, но татко протегна ръка, потупа ме по коляното и написа:
— Саб куч бхагван ке хаатх мейн.
Което беше на хинди и означаваше: „Всичко е в Божиите ръце.“
Татко говори с Шиваджи и двамата се споразумяха да поканят свещеника, за да разчете джанам кундли на евентуалните булка и младоженец. Вече ви споменах за трудностите, съпътстващи един манглик. Но нито сестра ми, нито Ишан бяха деца на лошия късмет, а както скоро стана ясно от свещеника, техните хороскопи пасваха напълно.