Момиче на пружина

Очите на момчето блеснаха и то се поклони отново.

— Да, кун. Няма да забравя. Благодаря ви!

— Само така. — Джайде преметна крак през рамката на колелото. — Когато приключи тук, лейтенант Каня ще те метне до министерството с нашия тандем.

Вля се в движението. През горещия сезон, преди да дойдат дъждовете, само лудите излизаха по това време на деня, но тук-там, под навеси и покрити арки, на сянка се криеха пазарчета, пълни със зеленчуци, хранителни продукти и дрехи.

На Танон На Фралан Джайде пусна кормилото, колкото да се поклони пътьом на Градската колона и да прошепне молитва за дълговечността ѝ. Именно тук, в прилежащия ѝ храм, в духовното сърце на Банкок, крал Рама XII беше обявил, че няма да предадат града си на надигащото се море. Сега монотонните напеви на монасите, които се молеха ежедневно за оцеляването на Банкок, стигаха приглушени до улицата и изпълваха Джайде с покой. Той вдигна три пъти ръце към челото си — един от десетките други велосипедисти, които правеха същото.

След петнайсетина минути пред погледа му се появи министерството на околната среда — комплекс сгради с облицовка от червени плочи и стръмни покриви, надничащи през бамбукови гъсталаци, тикови и дъждовни дървета. Високи бели стени с изображения на митичните създания Гаруда и Сингха охраняваха територията на министерството, белязани от стари влажни петна и обрасли в основата си с мъх и папрати.

Джайде беше виждал комплекса от въздуха — беше един от малцината, качвали се на дирижабъл за полет над града по времето, когато Чаянучит все още беше министър, а властта на белоризците беше абсолютна, когато чумите, върлуващи по целия свят, унищожаваха реколтата с такива невиждани темпове, че никой не знаеше дали човечеството изобщо ще оцелее.

Чаянучит помнеше първата поява на чумите. Малцина можеха да се похвалят с това. А Джайде беше извадил невиждания късмет да започне кариерата си в министерството като куриер в кабинета на този велик мъж.

Чаянучит разбираше какво е заложено на карта и какво трябва да се направи. Когато трябваше да се затворят граници, да се изолират министерства, а Фукет и Чианг Май да бъдат сринати със земята, той не се поколеба. Когато на запад плъзнаха джунгли, той ги гореше със скоростта, с която настъпваха, а когато се издигна във въздуха с дирижабъла на негово величество краля, Джайде бе благословен да го придружи!

По онова време вече само разчистваха, „АгриГен“, „ПурКал“ и другите като тях транспортираха по море резистентните си на зарази семена и ги предлагаха на кралството на безбожни цени, а милеещи за родината си генехакери вече се опитваха да разбият кодовете на продуктите, създадени от калорийните компании, с надеждата да нахранят кралството, докато бирманци, виетнамци и кхмери умираха от глад. „АгриГен“ и подобните им заплашваха да наложат ембарго заради нарушения на международните закони за интелектуална собственост, но Тайландското кралство успяваше да оцелее. Напук на всичко. Много други държави попаднаха под ботуша на калорийните компании, но кралството отстоя независимостта си.