Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Вместо това китайците от Малака, Пенанг и Западния бряг се бяха държали арогантно настрана, живели бяха със заблудата, че надигащият се фундаментализъм ще ги подмине. И сега идваха да просят милост в кралството, с надеждата, че чаожойските им братовчеди ще ги измъкнат от незавидното положение, в което бяха проявили глупостта да изпаднат.
За разлика от глупавите малайски китайци, чаожойците бяха умни хора, съобразителни. Те бяха на практика тайландци. Говореха на тайландски. Кръщаваха децата си с тайландски имена. Може и да имаха китайски корени нейде в далечното си минало, но във всичко друго бяха тайландци. И бяха верни на короната. А това, размишляваше Джайде, беше повече, отколкото можеше да се каже за някои представители на собствената му нация, и със сигурност повече, отколкото можеше да се каже за Аккарат и другите от неговата порода в търговското министерство.
Затова Джайде изпитваше известно съчувствие, като гледаше чаожойския бизнесмен с дълга бяла риза, свободни памучни панталони и леки сандали, който крачеше напред-назад пред него в цеха на фабриката си и се оплакваше, че затварят предприятието само защото бил превишил въглищната си квота, при положение че бил платил на всеки белоризец, прекрачил някога прага му, и че Джайде нямал право — никакво право — да затваря цялата му фабрика.
Джайде продължи да му съчувства дори когато мъжът го нарече костенурско яйце — което определено беше неприятно, предвид, че на китайски да те нарекат „костенурско яйце“ беше тежка обида. И въпреки това Джайде беше склонен да си затвори очите за емоционалния изблик на бизнесмена. Китайците по природа бяха темпераментни. Горещяха се за неща, с които един тайландец никога не би се посрамил.
Като цяло Джайде съчувстваше на човека.
Не можеше обаче да изпита съчувствие към човек, който постоянно го ръчка с пръст в гърдите и го псува, затова в момента седеше върху гърдите на въпросния човек — притиснал с черната си палка гръкляна му — и му обясняваше подробно какво уважение се дължи на един белоризец.
— Изглежда, ме бъркаш с поредния чиновник от министерството — отбеляза Джайде.
Мъжът изгъргори нещо и понечи да се освободи, но палката на гърлото му пречеше. Джайде го наблюдаваше внимателно.
— Ти несъмнено разбираш, че имаме въглищни квоти, защото градът ни на практика се намира под океанското ниво. И че си надвишил своята преди месеци.
— Гхрагхр.
Джайде обмисли отговора му и поклати тъжно глава.
— Не. Боя се, че това не може да продължи. Крал Рама XII го постанови с декрет, потвърден по-късно и от нейно величество Невръстната кралица, че никога няма да изоставим Крунг Теп и да го отстъпим даром на алчния океан. Ние няма да избягаме от Града на свещените създания, както страхливците от Аютая избягали пред настъпващите бирмански войски. Океанът не е вражеска армия. Отстъпим ли пред него, никога няма да си върнем загубеното. — Изгледа съсредоточено потящия се китаец. — Затова всички трябва да дадем своя дял в борбата. Трябва да се съпротивляваме с общи усилия, също като селяните от Банг Раджан, за да не плъзне нашественикът по нашите улици, не си ли съгласен?
— Ггххгхгххгхххх…
— Браво — Джайде се усмихна одобрително. — Радвам се, че отбелязваме напредък.
Някой се изкашля.
Джайде вдигна поглед, преглътна раздразнението си и каза:
— Да?
Новобранец в лъскава бяла униформа стоеше мирно малко встрани и чакаше.
— Кун Джайде. — Сведе глава към събраните си длани и остана така. — Много съжалявам за прекъсването.
— Да?
— Чао кун генерал Прача ви вика.
— Зает съм — каза Джайде. — Нашето приятелче тук, изглежда, най-после е склонно да разговаря спокойно и възпитано. — Усмихна се любезно на полузадушения бизнесмен.
Момчето каза:
— Пратиха ме да ви кажа… Казаха ми да… да…
— Слушам.
— Да ви кажа да замъкнете — много се извинявам — „жадния си за слава задник“ — моля да ме извините — в министерството. Незабавно. — Младежът примижа, засрамен от изречените думи. — И ако нямате велосипед, да ви дам моя.
— А. Ясно. Добре. — Джайде се надигна и кимна на Каня. — Лейтенант? Бъди така добра и се разбери с нашето приятелче, става ли?
Каня го гледаше озадачено.
— Проблем ли има?
— Изглежда, Прача най-сетне е събрал смелост да ми се развика.
— Да дойда ли с теб? — Каня хвърли поглед към бизнесмена. — Този гущер може да почака още един ден.
Джайде се усмихна, трогнат от загрижеността ѝ.