Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Става! — отсече кралят. — Вземам я. Обаче мъжа не го искам. Имам си достатъчно благородници в двора и всички до един са пълни досадници.
Мъжът в бяло ми направи знак да се покрия, а аз се извърнах ужасено към моя приятел. Ама не може така да ни разделят, нали така?!
Капитанът изрече мазно:
— Милорд, мислех си за някакъв малък откуп…
Кралят огледа още веднъж монаха, който изглеждаше напълно съсипан и отчаян, и отсече:
— Не смятам, че си струва. Просто го продай, Ферагамо. Досега не си ми правил впечатление на толкова придирчив.
Капитанът падна на колене, за да отключи оковите ни. Краката ни бяха разделени, но аз се вкопчих отчаяно в расото на брат Гуидо. Защо не проговаряше?
— Нееее! — изкрещях. — Не можете да го продавате! Та той е много важна персона! И… аз го обичам!
Почувствах се нелепо.
Без да обръща внимание на молбите ми, капитанът повлече брат Гуидо към вратата. Единственото, което можех да сторя, бе да стоя и да наблюдавам ужасено картината. В отчаянието си, за да го накарам най-сетне да проговори, аз започнах да се кръстя — заговорих на единствения език, който той в момента разбираше — езикът на Бога, на онзи Бог, когото той смяташе, че е предал, като ме е целунал. На онзи Бог, при когото той се завръщаше непрекъснато като заблудена овца. И накрая, о, накрая, той благоволи да ме погледне! Отвърна ми със собствен жест, ала най-невероятният жест, който можете да си представите — изобрази неаполитанския знак на рогата, знака, който бяхме гледали през целия си път дотук, знака, предназначен да ме пази от злини. Очевидно така той виждаше бъдещата ми съдба тук. Пръстенът на палеца, който му бе предал чичо му, проблесна за миг, докато свиваше пръстите си, и аз се извърнах, пребледняла от страх, че оставам сама, без него, в този двор на шахматни фигури и дъски. Но докато импозантните врати на галерията се разтваряха, кралят изведнъж пристъпи напред и се провикна:
— Почакайте!
Беше заповед. Кралят тръгна с широки крачки през черно-бялата галерия, пое лявата ръка на брат Гуидо и започна да оглежда внимателно пръстена на палеца му — ярката златна халка с деветте златни топки, които бяха поставени върху нея. След това кралят вдигна своята лява ръка, където, на палеца му, всички видяхме съвсем същия пръстен. Ококорих очи от изумление. Още един пръстен! Дон Феранте погледна в очите моя приятел и извика:
— Но кой сте вие?
И изведнъж примирението се свлече от лицето на брат Гуидо като маска и аз го видях как изпъва гръб, изправя се и застава равен на краля — самият той крал. Фиксира дон Феранте от Арагон с ярките си сини очи и ясно и отчетливо изрече:
— Аз съм Николо дела Торе, наследник на държавата и доминионите на великия град Пиза!
Невероятният крал слуга се дръпна рязко назад, сякаш току-що му бяха зашлевили плесница, а след това по лицето му се разля усмивка — усмивка, която трансформира цялото му излъчване.
— О, простете ми, милорд! Нямах представа, че сте решили лично да придружите флотата!
— Реших, че така ще бъде най-добре, особено във времена като тези — отговори „лорд Николо“, опипвайки почвата.
— Наистина — кимна кралят. — Напълно сте прав. Обаче той не ми каза…
— Той все още не знае. Избрах да го изненадам за предстоящото събитие.
— Разбира се — още едно кимване. — Разбира се, милорд! Простете ми! Коленопреклонно ви моля да ми простите за начина, по който позволих да се отнесат и към вас, и към вашата придружителка! — Тук любезна усмивка към мен. — Но защо тези свети одежди?
Имах чувството, че буквално виждам брат Гуидо как мисли — като светкавица, и не можех да не му се възхитя.
— О — започна спокойно, — очевидно не сте чули за ненавременната смърт на баща ми. Със сигурност убийство, което ме накара да напусна града колкото е възможно по-бързо — под прикритието на нощта и расото на обикновен свещеник.