Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
Елла ококорва очи.
— Наистина ли смяташ, че това е завет? Как се нарича? — пита нетърпеливо тя.
— Телепатия — разнася се зад мен гласът на Осем.
Претъркулвам се, мръщейки се от болка, и поглеждам към
Осем. Той е седнал върху голям каменен блок, придържан от два сиви скални късове.
Сядам, после се изправям с олюляване. С ръце на хълбоците, се завъртам и оглеждам мястото, което ми се струва ужасно познато. И това не е, защото съм била някога тук. Познавам го от снимките в учебниците. Връщам погледа си към Осем.
— Ние наистина ли сме…
— Стоунхендж? О, да.
— Оу — прошепвам аз и отново оглеждам наоколо, но този път бавно.
Елла отива до един от камъните, може би седем-осем метра висок, и с вирната към върха му глава, прокарва ръка по повърхността. Разбирам импулса ѝ да протегне ръка и да го докосне. Та това е Стоунхендж. Не се въздържам и се присъединявам към нея. Камъните са хладни и гладки. Достатъчно е да ги докосна, за да се почувствам и аз на три хиляди години. Някои са с идеална форма, но други изглеждат като жалко подобие на онова, което са били. Ние се разхождаме известно време между тях, наслаждавайки се отблизо на онова, което повечето хора виждат само в учебниците.
— Осем, какво точно е телепатията? Знаеш ли как се използва и как мога да я контролирам? — пита Елла.
— Телепатията е способност да предаваш мисли от живо същество на друго. Означава, че можеш да контактуваш с мозъка на някой друг. Давай, опитай с мен.
Елла ни заобикаля и се изправя пред Осем. Тя затваря очи. Наблюдавам я и единственото, за което си мисля, е колко прекрасно би било, ако Елла развие този завет. Това би ни позволило да се свързваме с гардовете без значение къде са, навсякъде по света. След няколко секунди Елла отваря очи и поглежда към Осем.
— Успя ли да ме чуеш?
— Не — поклаща тъжно глава Осем. — Просто трябва да опитваш. Винаги отнема време, докато се научим да използваме заветите си. С телепатията няма да е по-различно.
Вижда се, че Елла е силно разочарована.
— Между другото, сандъците ви са ето там — посочва тя.
Осем прави няколко упражнения, за да раздвижи мускулите си. После се обръща към мен.
— Ще ми трябва малко време, за да се възстановя след последния сеанс. Иска ми се да съм възможно в най-добра форма за опита ни да стигнем Ню Мексико. — Той се покатерва на близката скала.
— Не знам — въздъхвам аз. — Чувствах се ужасно след последното ни телепортиране. Направо бях като болна. Мога да понеса наранявания, но не знам дали мога да го направя още веднъж. А и какво би могло да ни попречи да се озовем отново на дъното на океана? Ние подскачаме от място на място, а в същото време Шест е в сериозна беда. Може и никога да не успеем да се приземим в Ню Мексико!
— Знам, знам — казва Осем. Той слиза от камъка и изтупва панталоните си от полепналия прах. — Съзнавам колко разочароващо е всичко това. Но да правим нещо е по-добре от нищо. А единственото, което можем да правим в момента, е да продължаваме с опитите, докато стигнем там, където трябва да отидем. Тримата трябва да останем заедно, трябва да продължим да опитваме и ще намерим Шест.
Не знам откъде черпи своята увереност. Елла се появява иззад група каменни блокове.
— Нали знаеш, че съществуват и други начини за придвижване от място до място. Бихме могли да намерим летище и да летим дотам.
Осем почесва брадичката си и дълбоко замислен се насочва към центъра на монумента. Аз го следвам.
— Ако Шест е в беда, самолетът не е разрешение на проблема. Ще ни отнеме цяла вечност, за да стигнем при нея. — Той спира за минута, после се обръща с лице към мен. — Освен това аз виждам как я намираме.
Поглеждам въпросително към него, но той само се усмихва и свива рамене. Какво иска да каже с това?
— Видение ли си имал, Осем? Какво друго видя? Кого друг видя?
— Не мога да ти кажа нещо повече. Просто го виждам или по-скоро го чувствам. Мисля, че това е завет, който още не съм разгадал. Единственият начин, по който мога да го опиша, е, че е нещо като шесто чувство.
— Така ли разбра, че ще дойдем в Индия?
— Да — отвръща той. — Тези образи просто ми се явяват. Нямам контрол над тях.
Продължаваме да се разхождаме между масивните камъни и стигаме до Елла, която седи опряна до една скала. Тя вдига поглед, когато се приближаваме, и казва:
— Опитвам се да разговарям отново с Шест, но не се получава. Сигурно е било плод на въображението ми.