Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
После виждам себе си в ръцете на Катарина, когато кацаме на Земята. Спомням си как се отваря вратата на кораба.
Откъде идват всичките тези спомени? Колкото и да се опитвах да си спомня повече за пътуването ни до Земята, винаги виждах само малки подробности. Никога досега не съм имала такава ярка ретроспекция.
— Ти изобщо слушаш ли ме? — крещи Пърди. — Разговаряхме с могадорианците — продължава той. — Известно ли ти е?
— О, така ли? И какво ви казаха? — питам аз, сякаш водим с него най-обикновен разговор, но веднага съжалявам за думите си. Защо трябваше да признавам, че знам за могадорианците.
Преди да се замисля по-дълбоко върху грешката си, мислите ми се отнасят отново към кораба, към вратите му, които се отварят, към човека с кестенява коса и очила с дебели стъкла, застанал в очакване да ни поздрави. В ръцете си държи куфарче за документи и бял таблет, а зад него е оставен голям кашон, пълен с дрехи. Не е ясно откъде е, но аз знам, че това е бащата на Сам. О, как искам да видя отново Сам.
— Искам да видя Сам — промълвявам неясно.
Макар че не искам да казвам нещо повече, да разкривам на агента каквото и да е, не успявам да се въздържа. Чувам гласа си, чувствам мозъка си затъпял и муден и изведнъж се досещам, че във водата най-вероятно е имало някакъв наркотик. Ето защо не мога да задържа и една мисъл в главата си, защо продължавам да се връщам към миналото си, защо изпитвам силна болка, когато се опитвам да използвам заветите си.
Целунах Сам. Щях да го целуна истински, но се притеснявах какво ще си помисли Джон.
Целунах и Джон. Би ми било приятно да целуна Джон отново. Стомахът ми се свива, щом си представям отново момента, когато Джон ме хвана за раменете и ме завъртя към себе си. Той сведе лице към моето и точно преди устните ни да се докоснат, къщата експлодира. Усещам как брадичката ми се накланя напред, докато си припомням момента отново и отново. Целувката е прекрасна.
— Сам ли? — Гласът на агент Пърди прекъсва мислите ми. А аз наистина се наслаждавах на спомена за тази целувка. — Предполагам, че имаш предвид Сам Гууд, нали?
Виждам единствено лицето на Сам. В главата ми всичко е объркано.
— Даа. Искам да видя Сам Гууд. — Чувам как гласът ми заглъхва.
— Той един от вас ли е? Кой номер е Сам Гууд?
Клепките ми натежават и аз се унасям в сън. Най-сетне наркотиците ми правят малка услуга.
— Шест! — крещи той. — Ей, Шест! Събуди се! Не сме приключили!
Крясъците му ме стряскат силно и аз рязко трепвам, но ремъците, с които съм вързана, ме задържат.
— Шест! Шест! Къде е Сам Гууд? Къде е Джон Смит?
— Ще те убия — шепна аз. Гневът и безсилието да съм така овързана и безпомощна връщат за малко духа ми. — Когато те открия, ще те убия.
— Не се и съмнявам — смее се агентът.
Правя опит да изчистя съзнанието си и да се концентрирам върху мястото, където се намирам. Почти веднага ми се завива свят и губя съзнание.
Помещението е малко и от бетон. Има тоалетна и циментов блок със закрепен върху него дюшек. Одеялото е твърде късо, за да ме покрие цялата. Будна съм от два часа или може би повече. Изпитвам затруднение да събера мислите си. Искам да установя нещо като диаграма за времето от момента, когато се озовах сама в пустинята, до придвижването ми до вратата, до събуждането ми и ужасното пътуване с разпита. Трябва да разбера къде съм била, колко време е минало и каква информация съм им дала.
Да се върна назад не е лесно. Откакто съм в съзнание в тази килия, осветлението на тавана мига непрекъснато. В главата ми пулсира силна болка. Устата ми е суха, стомахът ми се бърника, но по-важно е да си припомня разговора с агента.
Успявам да стана невидима, просто да видя дали го мога. Но веднага щом го правя, започва силно да ми се повдига и мигновено се материализирам. Или организмът ми още не се е изчистил от наркотиците, или причината е другаде.
За да избегна мигащата светлина, затварям за няколко минути очите си. Светлината е твърде силна и не успявам да я блокирам напълно. Спомням си, че агент Пърди спомена, че е в контакт с могадорианците. Защо правителството на САЩ би разговаряло с тях? И защо го призна пред мен? Нима не знаят, че могадорианците са врагът? Онова, което не мога да разбера, е какво знае правителството за мен и за моята раса. Веднага след като могадорианците унищожат гардовете, те ще убият и последния човек на Земята. Нима правителството не знае за това? Предполагам, че могадорианците са обрисували много по-различен образ за себе си.