Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
Връхлита ме паника. Ами ако не съм сляпа? Ако съм вече умряла? Не е възможно. Изпитвам твърде силна болка, за да съм мъртва. Но съм като жива погребана.
Дишането ми се ускорява, задъхвам се. В този момент един мъжки глас слага край на паниката ми. Гласът е силен и електронен, очевидно идва от високоговорител.
— Будна ли си?
Искам да отговоря, но гърлото ми е твърде сухо. Потропвам с пръсти върху пейката и установявам, че и тя е метална. След няколко секунди от дясната ми страна се разнася шум и усещам, че слагат нещо до мен.
— До теб има чаша с вода и сламка. Пий — обажда се мъжът.
Обръщам глава и устата ми намира сламката. Устните ми се напукват, докато се опитвам да ги свия около сламката. Отпивам глътка вода и усещам металния вкус на кръв. Ушите ми долавят ниско бучене. Прилича на бученето, което чух при вратата. Кутията, в която се намирам, вероятно е опасана с жици.
— Какво правеше пред вратата? — пита мъжът.
Прави ми впечатление, че всеки път, когато заговори, гласът му изглежда някак неутрален. Не е приятелски, но не е и заплашителен.
— Изгубих се — прошепвам аз. — Изгубих се.
— Как така се изгуби?
Преди да отговоря, отпивам още една глътка.
— Не знам.
— Не знаеш. Разбирам. Ти си номер Шест, нали?
Като чувам въпроса, се задавям и се разкашлям. Яд ме е на себе си, че реагирам така. Обикновено съм по-хладнокръвна, но слънцето е опекло мозъка ми. Ако досега не е бил сигурен в отговора, вече е. Решавам да се стегна и да престана с глупавите грешки.
Гласът се обажда пак:
— Е, номер Шест. Ти си твърде известна сред нас. Изпълнението в гимназията в Парадайс и начинът, по който свали онези хеликоптери в Тенеси, бяха впечатляващи. А после онова невероятно шоу във Вашингтон, когато измъкна Джон Смит и Сам Гууд от федералния затвор. Ти си като една малка войнстваща принцеса, нали?
Откъде би могъл да знае коя съм аз, направо съм смаяна. Говори, сякаш е наблюдавал живота ми от първия ред. Тялото ми се залюлява наляво, което ми подсказва, че превозното средство е направило завой, отвеждайки ме кой знае къде. Около челото ми минава лента и аз натискам с глава, но нищо не се случва. Пробвам с телекинеза, но още щом започвам да фокусирам мислите си, силна болка пронизва стомаха ми и едва се въздържам да не повърна.
— Това, от което се нуждаеш, е почивка. Опитите ти да се бориш няма да доведат до нищо. Дехидратирана си и вероятно си получила топлинен удар. Известно време ще се чувстваш доста зле.
— Кой сте вие? — питам с голямо усилие.
— Агент Дейвид Пърди, ФБР — отговаря той.
Чувствам се малко по-добре, след като разбирам, че съм в ръцете на правителството на САЩ, а не съм в плен при могадорианците. Не бих могла да го издържа още веднъж, като знам какво ми предстои и особено след като заклинанието, което ме пазеше, е разрушено. С ФБР шансовете ми да оцелея са много по-големи. Независимо от агресията им, все пак те не са чудовища. Единственото, което ми е нужно сега, е малко търпение. Все някога ще се появи възможността да се измъкна. Пърди едва ли е наясно с това, по-скоро предполага, че бягството ми е невъзможно. Точно сега смятам да последвам съвета му. Да се отпусна. Да възстановя водния си баланс. Да чакам. Междувременно не е зле да разбера какво друго е склонен да ми каже, какво още знае за мен и за останалите.
— Къде съм?
Високоговорителят изпращява, преди да чуя гласа на агент Пърди.
— Транспортират те. Разстоянието е кратко.
Отново се опитвам да използвам телекинезата си, за да разхлабя лентите около краката ми. Но съм твърде слаба и от опита отново ми призлява. За да печеля време, отпивам няколко глътки вода.
— Къде ме водите?
— Подготвили сме ти нова среща с приятел или по-скоро приятел на Джон Смит. Джон ли го наричаш? Или го наричаш номер Четири?
— Не знам за какво говорите — отговарям аз. Замълчавам, преди да продължа. — Не познавам никого с името Джон Четири.
Изведнъж си спомням какво се случи в пустинята точно преди да изгубя съзнание пред вратата. Не бях съвсем на себе си, затова и не бях сигурна, че хеликоптерите, които кацнаха наблизо, бяха истински. Помня, че чух гласа на Елла. Не. Не просто чух гласа ѝ, ние разговаряхме помежду си. Тя питаше. Аз отговарях. Предвид факта, че ФБР ме е заловило, бих могла да се обзаложа, че там наистина имаше хеликоптери. Ако те са били истински, може и свързването ми с Елла да е било наистина. Да не би да имам нов завет? Точно когато имам огромна нужда от такъв.
Елла? Можеш ли да ме чуеш? Решавам за всеки случай да опитам пак. Задържана съм от ФБР. Някакъв агент на име Пърди ме държи заключена в някакво превозно средство. Той казва, че мястото, където отиваме, не е далече.