Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
Тонът му беше станал кисел. Той се зае отново със сладкишите, побутвайки онези, които бяха останали, като че ли с надеждата те да станат по-привлекателни. Лакомията надви вкусовите предпочитания, той грабна първия попаднал му сладкиш и го натъпка целия в устата си.
- Надявах се вие да ми разкажете за Каро и Ели - каза спокойно Карен. - Всеизвестно е, че при едно разследване е най-добре да се опиташ да опознаеш живота на жертвите. Толкова време е изминало, че за мен е трудно да си ги представя. Що за личности са били, да науча нещо за връзките им, за ежедневието им.
Той се намръщи.
- Но аз не разбирам за какво ви е това. Убийството им беше изяснено още когато се случи. Били са случайни жертви в чужда мръсна битка. Защо разследвате това събитие сега?
- Случаят никога не е бил разрешен. Изобщо не се стига до съд, никой никога не е бил дори арестуван във връзка със станалото. Навремето полицията предполага, че взривното устройство, унищожило самолета, е било поставено от представители на някое подразделение на Републиканската армия, но никой никога не е поемал отговорност за атентата. Технически погледнато, разследването още не е приключило. А моята работа е да проверя всички възможни аспекти. На вас това може да ви се стори странно, но едно от нещата, които трябва да взема предвид, е дали Каро или Ели - или дори и двете заедно — може да са били цел на атентата, а не случайни жертви.
Настана мълчание, докато Аш обмисляше думите й. После той поклати глава.
- Това е лудост. Никой не взривява хора като тях. Във всеки случай не и целенасочено.
Но на мен ми е необходимо основание да изключа тази възможност. Разкажете ми за тях, Джак — „премини към по-приятелско обръщение, накарай го да почувства симпатията ти." - Как се запознахте?
- Първо се запознах с Ели. Известно време тя беше асистент в моето предаване в Би Би Си 1 в края на седемдесетте години. Сприятелихме се веднага. Беше по-добра от повечето асистенти. Предвиждаше от какво ще имаме нужда и уреждаше нещата още преди да сме ги поискали. Никога не хленчеше и не се оплакваше, ако трябваше да поработи допълнително, просто се хващаше за работа. Харесвахме една и съща музика, затова понякога я вземах със себе си на концерти. По онова време хората като мен трябваше да крият истината за себе си, така че Ели беше идеалното прикритие.
- А тя знаеше ли, че е прикритие? Или мислеше, че между вас двамата има нещо по-специално?
Аш й хвърли изпепеляващ поглед.
- Разбира се, че беше наясно, че аз не проявявам интерес към нея в този смисъл. Но обичаше да я виждат с мен, това я правеше по-интересна, хората я забелязваха. Възползваше се от всички изгоди на положението на мое гадже, без да трябва да прави каквото и да било, освен да се забавлява.
- А не й ли се искаше да си има истински приятел?
Той вдигна едната си вежда в добре отработена гримаса.
- От всичко най-много Ели искаше да бъде звезда. Винаги е казвала, че поставя на първо място кариерата си. Не искаше да си губи времето с любов, вместо да изгражда полезни връзки. Работеше по-малко от година в моето предаване, когато получи първата покана за работа в телевизията.
- Във „Всички на борда!“?
Той поклати глава.
- „Всички на борда!“ дойде по-късно. Тя започна във „Време за чай“ - готварско предаване за деца. Ели не беше една от основните водещи, по-скоро помагаше в кухнята. Но тя имаше харизма, която се забелязваше на екрана. Камерата я харесваше. Освен това се подмазваше на всички в детската редакция, така че когато затърсиха водещ за „Всички на борда!“, се сетиха първо за нея.
- Сигурно сте се зарадвали.
Трудно й беше да си представи по-фалшива усмивка от неговата.
- Винаги е чудесно, когато приятелите ти постигат онова, което желаят. Разбира се, неприятната страна на въпроса се изразяваше в това, че тя вече нямаше толкова време за мен - той въздъхна. - А после се запозна с Каро и се включи в играта „щастливо семейство“. Тя, която никога не беше проявявала какъвто и да било интерес към децата, внезапно започна да гледа Уил през вечерите, когато Каро работеше, вместо да излезе някъде.
Карен изпита чувството, че е попаднала на нещо интересно.
- Какво? Отишла е да живее с Каро и Уил?
Аш се изкиска.
- О, не се нанесе при Каро. Стана така, че двете купиха една къща и я разделиха на две жилища. Каро и Уил - и Том, когато си беше у дома - живееха на двата долни етажа, а Ели - на третия етаж и тавана. Явно това устройваше всички. Освен приятелите на Ели. Виждахме я много по-рядко, след като се пренесе. Освен в неделите, когато Каро организираше богати обеди за хората от театъра - актьори, певци, сценаристи. Но вече не беше същото. Липсваше ми старата близост с Ели. Вече не можех да разчитам на нея така, както бях разчитал преди.