Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
По-нататък “палестинското” разследване трябваше да се извършва отделно от специална група при “Бюро Б”, която щеше да се отчита непосредствено пред самия Неслунд. Само в случай на пряка връзка с четиримата шведи или евентуално със заподозрения престъпник групата на Фристед щеше да бъде информирана.
Та нали “случаят” с палестинците бе всъщност въпросът за “Крьохер лифтен” — ефектен начин да се подчертае пред обществеността колко сериозни са основанията за амбициозни и успешни стъпки на полицията в бъдещето.
Фристед се досещаше, че резултатите от “делото на арабите” щяха да са “слабички”, както за него, така и за Апелтофт и Хамилтън. Догадките му се оказаха верни, въпреки че в средствата за масова информация това получи съвсем друга окраска.
А що се отнасяше до задържаните шведи, то ситуацията бе критична. Според закона, шведският гражданин не можеше да бъде разследван като терорист, защото притежаваше определени конституционни и граждански гаранции, от които бяха лишени чужденците. При нормални условия задържаният швед трябваше да бъде пуснат веднага или да му се предяви заповед за арест, продължаващ шест, а при известни обстоятелства — дванадесет часа.
Следователно на полицейския персонал му се наложи да работи извънредно през цялата нощ, сутринта и да продължава и сега след полунощ, за да сортира конфискуваното от двете квартири в Хегерстен имущество. Прокурорът се надяваше, че по този начин може да се стигне до по-реално обосноваване, отколкото подозрението в убийство. Ако успееха да получат такъв материал, то можеше с позоваването на някои извънредни правила, свързани с държавната сигурност, да задържат четиримата шведи до две седмици, за да изработят до съдебното дело позицията си за решаването на въпроса с по-нататъшното им лишаване от свобода, тоест с ареста. А през това време разследването щеше да се придвижи значително напред.
Такава бе обикновената и често използвана практика. Ако полицията наистина претърсеше апартамента на заподозрения стая след стая, то обикновено винаги изплуваше нещо, за което можеха да се заядат. Хората щяха да се учудят, ако научеха колко внимателно се разглеждаха под силна юридическа лупа дребните вещи, намиращи се във всеки дом.
Полученият резултат бе съвсем неочакван. Бе повече от ясно, че няма да има проблем със задържането на четиримата.
Конфискуваното имущество бе сортирано върху две дълги маси в освободената за това зала за заседания, намираща се горе, в отдела по сигурността. Всичките вещи бяха номерирани, регистрирани и сортирани в три категории — предмети за обосноваване на подозрение в престъпление; протоколи от събрания, книги, вестници, писма и други документи и други предмети.
В “други предмети” влизаше всичко, като се започнеше от връзки ключове, предмети за тоалет и снимки и се стигнеше до екзотични сувенири от типа на пантофи с хобот и арабски чехли.
Най-интересни бяха, разбира се, предметите, попадащи в категория 1 — онези, които можеха да се окажат основание за задържане. А те бяха достатъчно.
В квартирата на Нилс Густав Сунд и Анелис Рюден бяха намерени веществени доказателства, които можеха да бъдат основание за задържане по параграфа “изкупуване на откраднати вещи и злоупотреба с наркотици”.
Откраднатата стереоуредба “Маранц”, която по тогавашни цени струваше приблизително около 7500 крони, веднага се наби на очи, а в чекмеджето на бюрото на общата им спалня-хол бе намерена кибритена кутийка с хашиш, но той бе по-малко от 11 грама (толкова незначително тегло, че не попадаше под ударите на закона за конфискуване на наркотични средства. За това бяха необходими повече от 25 грама, обаче, от друга страна, дори наличието на наркотици бе само по себе си наказуемо провинение по принцип).
Конфискуваното от квартирата на Петра Хернберг и Андерс Хедлунд даде по-съществени резултати за основание за предварителен арест, а именно “незаконно притежание на оръжие”. Въпреки че в известна степен и това бе изсмукано от пръстите, защото ставаше дума само за ловна пушка “Хускварна”, модел — приблизително — 1910-та, с петлета (едното, между другото, счупено), при това висяща на стената. Нямаше обаче разрешително за нея, а такова се изискваше за всяко огнестрелно оръжие, произведено след 1890 година. Подобен пропуск не би означавал нищо за съда, но това интересуваше полицията.