Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
Не разбра какво я бе събудило. Дълго след това обаче си спомняше, че когато се понадигна и се опита да седне, чу грохот и трясък два етажа по-горе (първата група по завладяването разбиваше на трески вратата на приятелите им).
Разбираше, че осветлението е включено, но й се струваше, че това е сън, при това съвсем невероятен, защото зелени чудовища с големи кръгли стоманени шлемове с тесни процепи за очите бяха обкръжили спалнята и бяха насочили автоматите си точно към нея.
— ПОЛИЦИЯ! НЕ МЪРДАЙ, ЛЕЖИ И НЕ МЪРДАЙ! — ревеше най-близкото чудовище, а в следващия миг още двама се нахвърлиха върху нея и върху Нилс.
Последният тъкмо се опитваше да се надигне, когато ги притиснаха към постелята им, извиха ръцете им зад гърбовете им и им щракнаха белезниците.
След пет секунди я повлякоха през входната врата — гола, с гърба напред и окована с белезници — а там я поеха други ръце и я повлякоха надолу по стълбището.
Карл наблюдаваше “театъра” от другата страна на улицата.
Четири-пет полицейски коли се приближиха с виещи сирени, следвани от две линейки и няколко обикновени. Изскочиха санитари и отвориха задните врати на “линейките”, след което поеха отбраната покрай стената на отсрещната страна на улицата. Неясно защо, но всички правеха едно и също нещо. След това се чуха ругатни и отчаяни викове, гръмки заповеди, вече от къщата, и в този момент цялата улица бе осветена от силна светлина.
— Това пък защо, дявол да го вземе?… — учуди се Карл.
— Светлината е за телевизията, защото иначе няма да се получи картина — процеди Юнгдал, едва разтваряйки устни.
Първо от сградата бе измъкнато голо, крещящо и като че ли съвсем малко момиче. Бе в истерия и напразно се бранеше от четиримата полицаи, незащитени със специално снаряжение. Вкараха я в най-близката полицейска кола, след което вътре скочиха двама полицаи и я загърнаха с одеяло. Двигателят заръмжа, завиха сирените и тогава от сградата бе изведен следващият. Той също бе гол, но не се съпротивляваше.
— Мисля, че първата бе онази, с която искаше да си поговориш спокойно — отбеляза Юнгдал.
Карл не му отговори.
— Сега това няма да е толкова лесно — продължи Юнгдал в момента, в който под градушка от фотосветкавици изведоха през вратата още една девойка. — И вечерните вестници са тук — констатира Юнгдал.
В операцията в Хегерстен участваха четиридесет души, ако се брояха и онези, които отговаряха за преграждането на улицата срещу “евентуални кървави безредици”.
В Упсала, в студентския квартал, където едновременно бяха заловени седем палестинци, силите, разбира се, бяха удвоени. Както подчертаваха вестниците, радиото и телевизията на следващия ден, това бе едно от най-големите и най-драматичните залавяния в историята на шведската полиция. Операцията обаче бе проведена блестящо и в съответствие с плана.
След като заловените бяха отведени, настъпи следващият етап. Двата апартамента бяха изследвани отначало метър по метър и фотографирани, а след това започна сортирането на съдържанието на всичките чекмеджета, гардероби и книжни полици за конфискуването и опаковането на конфискуваното в черни найлонови чували, които бяха номерирани, като всичко това се описваше старателно в протокол, съгласно последния протокол за конфискация, тези найлонови чували, които бяха от същия вид, от който бяха и обикновените чували за боклук, съдържаха 5163 големи и малки предмети.
Като цяло, седемте палестинци от Упсала не бе задължително да бъдат “арестувани”, защото бяха чуждестранни граждани и можеха просто да бъдат взети “под охрана” за неопределено време, съгласно инструкцията относно лицата, подозирани в съдействие на организации на територията на страната, които се занимават предполагаемо с насилствена и друга подобна дейност, тоест на основание на закона за борбата с тероризма. Така че засега все още не бе необходимо да се представят на палестинците доказателства за извършените или подготвяните от тях престъпления и отново образуваната група за разследване при “Бюро Б”, която се занимаваше с тях, разполагаше с предостатъчно време. Палестинците бяха настанени в разни следствени и арестантски затвори при полицията в Стренгнес, Ескилстун, Упсала, Висабю и Норшьопинг, което, естествено, се мотивираше със съображения за сигурност. Така не си струваше да се безпокоят и за някои формалности, защото заподозрените едва ли можеха да се срещнат с официалните си адвокати, понеже не бе трудно да се предположи, че адвокатският корпус едва ли щеше да се носи из страната в търсене на клиенти далече от Стокхолм.