Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Продължавайте.
– Il fait déjà beaucoup de temps que son mari mène une double vie, madame Agdevol. Deux prostíbuls (prostiboules?) amb l’agreujant (agreujant?) de faire, de... de... d’utiliser des filles de quinze ou seize ans. Je suis désolé d’être obligé de parler de tout ça.161
Добре че кракът ми вече се беше успокоил, защото този ден френският никак не ми се удаваше, и можех да се върна към трудния и фъфлещ испански на комисаря. Струва ми се, че Карсън ми намигна, като видя, че успях да овладея движението на крака си.
– Да продължа ли, госпожо?
– Да, моля.
– Изглежда, че отмъщението срещу вашия съпруг е дело именно на бащата на едно от момичетата, които съпругът ви е принуждавал да проституират. Защото преди да ги затвори в публичния дом, той ги е пробвал лично. Разбирате ли? – Натъртвайки: – Отнемал им е девствеността.
– Ами!
– Да.
– Дотук две престъпления.
– Да, публичен дом и обезчестяване.
– Не е за вярване, ужасно!
– Влезте в положението на тези момичета. Или на бащите на тези момичета. Може ли да запуша?
– Не, господин комисар, и дума да не става.
– Ако желаете, може да разследваме в тази посока и да намерим отчаяния баща, който е решил сам да въздаде правосъдие, а след това е изчезнал. Но всяка стъпка от наша страна ще доведе до нови разкрития за недотам примерния живот на вашия съпруг.
Мълчание. Кракът заплашва да bouger encore une fois162. Шумолене. Вероятно комисарят прибираше неизпушената си пуричка. Неочаквано майка:
– Знаете ли какво, господин комисар?
– Да?
– Вие имате пълно право. Не вярвам нито дума. Измисляте си. Само не знам защо.
– Виждате ли? Виждате ли? Аз ви предупредих какво ще кажете.
Повишава глас.
– Казах ли ви, или не? А?
– Това не е никакъв аргумент.
– Ако не се боите от последствията, аз мога да продължа да разплитам кълбото. Низостите, които ще открием... само вашият съпруг си ги е знаел.
– Всичко хубаво, господин комисар. Трябва да призная, че добре се постарахте.
Майка говореше като Поразяващата ръка, малко предизвикателно. Хареса ми. Карсън и Черния орел направо се побъркаха, дори вечерта Черния орел помоли да се прекръсти на Винету, но аз му отказах. Майка му беше казала всичко хубаво, а още не бяха станали от столовете! Откакто размахваше камшика в магазина, беше развила усет за сценично изпълнение. Защото комисарят Пласенсиа не можа да направи нищо друго, освен да стане и да измънка нещо неразбираемо. А аз си останах със съмнението дали това, което каза комисарят за баща ми и което не разбрах, беше вярно, или не.
– Хау.
– Да. Публичен дом, а коя беше другата?
– Обез... какво? – опита се да налучка Карсън.
– Не знам. Нещо такова.
– Тогава да видим публичен дом. В речника, да.
– Публичен дом: вертеп, бардак, бордей.
– Сега ще трябва да търсим вертеп.
– Вертеп: бардак, бордей, дом за безпътни жени.
Мълчание. И тримата са объркани.
– А бардак?
– Бардак: вертеп, бордей, публичен дом. Колко е досадно само! Място или заведение, което служи за свърталище на пропаднали типове.
– А сега бордей.
– Бордей: публичен дом, бардак.
– Е, няма що.
– Ей, чакай. Заведение или място, където не се спазва благоприличие, цари шум и хаос.
Значи баща ми е държал домове, които са шумни и публични. И затова са го убили?
– Нека да погледнем, как беше, обез...?
– Хау.
– Да.
– Тук не става дума за шум, а за секс.
– Сигурен ли си?
– Сигурен съм. Когато воинът достигне зряла възраст, шаманът му разкрива тайните на секса.
– Когато аз достигна зряла възраст, никой няма да ми разкрие тайните на секса.
Леко горчиво мълчание. Чух сухо плюене.
– Кажи, Карсън.
– Ако аз се разприказвам…
– Ами разприказвай се тогава, дявол те взел.
– Не. Малък си още за някои неща.
Шериф Карсън имаше право. На мен все така ми се случваше. Или бях много млад преди, или съм много стар сега.
159 Намек за навика на Шерлок Холмс да барабани с пръсти. – Б. р.
160 Богаташки квартал в Барселона. – Б. пр.
161 Вашият съпруг отдавна води двойствен живот, госпожо Агдевол. Два публични дома, с утежняващото обстоятелство да използва момичета на петнайсет-шестнайсет години. Много съжалявам, че трябва да ви говоря за всичко това (фр., кат.). – Б. пр.
162 Пак да започне да мърда (фр.). – Б. пр.
15
– Потопи си ръцете в топла вода. Извади ги, извади ги, да не се размекнат много. Върви. Недей да нервничиш. Спокойно. Върви. Дишай дълбоко. Спри. Така. Много добре. Мисли за началото. Представи си как влизаш в залата и се покланяш. Много, много добре. Сега се поклони. Не, момче, така не се покланя, ама че си и ти. Трябва да се поклониш, трябва да се отдадеш на публиката. Не, няма да се предаваш. Нека публиката да си мисли, че ти се отдаваш, но ако стигнеш до върха, където съм аз, ще разбереш, че ти ги превъзхождаш и че те трябва да коленичат пред теб. Казах ти да не нервничиш. Избърши си ръцете, да не искаш да настинеш? Вземи цигулката, погали я, подчини я, мисли си, че й заповядваш да прави каквото ти искаш да прави. Мисли за първите тактове. Изсвири ги наужким, така, без лък. Много добре. Сега може отново да свириш гами.