Кралство на пепелта

Думите ѝ бяха подигравка. Подигравка със собственото ѝ обещание към цял народ. Към Терасен. Обещание, което още не беше изпълнила.

Елин опита да не мърда в оковите, да не движи изпотрошените си ръце, да потисне напрежението, което сякаш опъваше кожата ѝ от вътре навън. Нарастващия натиск по костите си, в главата си. Нарастващ всеки ден.

Майев въздъхна тихо.

- Знам какво си мислиш за мен, Носителке на огъня. Какви заключения си правиш. Ала има истини, които не бива да се разкриват. Дори за ключовете.

Елин не знаеше дали пращящият напор в нея потушава болката ѝ, или... вещае нещо още по-лошо.

Майев обгърна с длан бузата ѝ през маската.

- Обещаната кралица. Искам да те спася от тази саможертва, предложена от едно вироглаво момиче. - Тя се засмя едва доловимо. - Дори ще ти отстъпя Роуан. Двамата ще бъдете заедно тук. Докато с теб се трудим да спасим света.

Лъжи. Елин го знаеше, макар и да не можеше да си спомни къде свършваше истината и започваше лъжата. Дали вреченият ѝ не бе принадлежал на друга преди нея. Или именно това беше кошмарът?

Богове, този натиск в тялото ѝ... В кръвта ѝ...

Не се предавай!

- Усещаш го - додаде Майев. - Призива на тялото ти да се съгласиш. - Елин отвори очи и явно в тях се четеше недоумение, защото Майев се усмихна. - Знаеш ли какво причинява железният ковчег на онези с магически способности? Няма да го почувстваш веднага, но с времето... магията ти се нуждае от отдушник, Елин. Този натиск е гласът на магията ти: крещи ти да се измъкнеш от оковите и да освободиш напрежението в себе си. Дори кръвта ти настоява да ме послушаш.

Истина беше. Не това с подчинението, а с нарастващия натиск, който несъмнено щеше да ѝ причини повече болка дори от сблъсъка с пълната мощ на магията ѝ. Беше ѝ се случило веднъж, когато се гмурна по-надълбоко в силата си, отколкото го бе правила някога преди.

А онзи случай щеше да бледнее пред това, което я очакваше сега.

- Няма да ме има няколко дни - обяви Майев.

Елин застина.

Майев поклати глава с престорено разочарование.

- Не постигаме желаните резултати, Елин.

От другия край на стаята Фенрис изръмжа предупредително. Майев дори не го погледна.

- Научих, че общият ни враг отново е стъпил на тези брегове. Един валгски принц бил задържан на няколко дни път оттук до южната граница. Носел няколко нашийника, които безусловно е възнамерявал да използва върху моя народ. Кой знае, дори върху мен.

Не. Не...

Майев плъзна ръка през шията на Елин, сякаш очертаваше мястото, където би попаднал нашийникът.

- Ще отида лично да взема нашийника, да проверя какво ще каже лакеят на Ераван. Разкъсах на парчета валгските принцове, които срещнах през първата война - продължи тихо тя. - Сигурно безпроблемно ще ги подчиня на волята си вместо това. Е, поне един от тях. А сетне ще сложа неговия нашийник около твоя врат.