Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Загледахме се в бялата дъска, на която бях нанесъл списъка си от имена.
Хари Куебърт
Тамара Куин
Нанси Хатауей
НОЛА
Дейвид и Луиза Келерган
Елайджа Стърн
Лутър Кейлъб
- Всички тези хора вероятно имат връзка с Нола или със случая - казах аз. - Това може да е списък на потенциалните заподозрени.
- Това е преди всичко списък, който още повече ни обърква - отсече Гахалоуд.
Не обърнах внимание на възраженията му и се опитах да обоснова списъка си.
- Нанси е била само на петнайсет години през седемдесет и пета и няма никакъв мотив. Мисля, че можем да я извадим от списъка. Тамара Куин разправя на когото види, че е знаела за Хари и Нола. Тя може би е авторът на анонимните писма до Хари.
- Не знам за жените - прекъсна го Гахалоуд. - Нужна е невероятна сила, за да се счупи така черепът. Бих заложил на мъж. Още повече че Дебора Купър категорично е идентифицирала преследвача на Нола като мъж.
- А родителите Келерган? Майката е биела дъщеря си...
- Да биеш дъщеря си, не е много героично, но е далече от дивашката агресия, упражнена върху Нола.
- Четох в интернет, че при изчезване на деца виновникът често е член на семейния кръг.
Гахалоуд вдигна очи към небето.
- Аз пък четох в интернет, че вие сте голям писател. Както виждате, интернет е пълен с лъжи.
- Да не забравяме Елайджа Стърн. Мисля, че трябва спешно да го разпитаме. Нанси Хатауей каза, че е изпращал шофьора си Лутър Кейлъб да му отведе Нола в къщата му в Конкорд.
- Спокойно, писателче. Елайджа Стърн е влиятелен мъж от богат род. Много е могъщ. До такъв като Стърн прокурорът може да се приближи само ако разполага с неопровержими доказателства, на които да се опре. Какво друго имате срещу него освен свидетел, който по онова време е бил петнайсетгодишно момиченце? Днес свидетелството й пет пари не струва. Трябват ви солидни улики, истински доказателства. Изчетох докладите на полицията в Орора -никъде не се споменава нито за Хари, нито за Стърн, нито за този Лутър Кейлъб.
- Но Нанси Хатауей има надежден вид.
- Не споря, просто нямам доверие на спомени, които изплуват повече от трийсет години след събитието, писателче. Ще се опитам да разплета тази история, само че ми трябват още доказателства, за да взема на сериозно версията за Стърн. Няма да си заложа задника, като отида да разпитвам тип, който играе голф с губернатора, без да имам поне минимум уличаващи го факти.
- Освен това Келерганови са дошли в Орора от Алабама по някаква съвсем определена причина, която обаче никой не знае. Бащата казва, че е заради хубавия въздух, но според Нанси Хатауей Нола е споменала за някакво събитие, станало по времето, когато със семейството си е живяла в Джаксън.
- Хм. Ще трябва да се поровим, писателче.
*
Реших да не казвам на Хари за Елайджа Стърн, докато не се сдобия с повече данни. Но информирах Рот, тъй като ми се струваше, че този аргумент може да се окаже решаващ за защитата на Хари.
- Нола Келерган е имала връзка с Елайджа Стърн? - задави се той по телефона.
- Именно. Знам го от сигурен източник.
- Добра работа, Маркъс. Ще изправим Стърн пред съда, ще го обвиним и ще преобърнем ситуацията. Представете си физиономиите на съдебните заседатели, когато Стърн, след като се закълне върху Библията, им разкаже пикантните подробности от връзката си с малката Келерган.
- Не казвайте на Хари, моля ви. Не и докато не науча повече за Стърн.
Следобеда на същия ден отидох в затвора, където Хари потвърди думите на Нанси Хатауей.
- Нанси Хатауей ми разказа за боя, който е понасяла Нола.
- О, Маркъс, това беше ужасна история.
- Разказа ми и че в началото на лятото Нола изглеждала много меланхолична.
Хари тъжно поклати глава.
- Опитвах се да я отблъсна и й причиних голямо страдание, а от това последваха ужасяващи катастрофи. В почивните дни около националния празник, след като отидох с Джени в Конкорд, бях изключително разстроен от чувствата си към Нола. На всяка цена трябваше да се отдалеча от нея. Затова в събота на пети юли реших да не ходя в „Кларкс“.
И докато записвах Хари, който ми разказваше за тези бедствени празнични дни, 4 и 5 юли 1975 година, разбрах, че в „Произходът на злото“ той описваше с голяма точност историята си с Нола, като смесваше повествованието с откъси от истински писма. Хари нищо не бе скрил, бе признал невъзможната си любов пред цяла Америка. Накрая го прекъснах и казах: