Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Аврелиан кимна. Вятърът, който духаше покрай реката, беше леденостуден. Аврелиан би дал много, за да се потопи в топла баня, да затвори очи и да не мисли за нищо. Странно, церемонията в светилището беше изцедила силите му, вместо да подсили мощта му. Надяваше се, че това не е лошо предзнаменование.

Наблюдателното око на императора беше отгатнало неразположението на Аврелиан. Той му върна сабята с възторжено ръмжене.

— Не се безпокой, военачалник. Митра те обича също като мен. Изгарянето с желязо винаги е по-впечатляващо, отколкото се смята. И по-болезнено също, както разказват.

Самият император, Аврелиан го знаеше, не се беше подлагал на дамгосването. Приемането на желязо беше избор, изпитание, а не принуда. Обаче онзи, който беше изтърпял раняването от този огън, вече не беше като останалите.

Те направиха няколко крачки в мълчание. Снегът се трупаше върху лъвската грива и правеше златните му очи още по-странни. В острова, оформен от ръкава на Рейн, по надвисналите над стария град наблюдателни кули се появиха първите факли. Дрезгавият глас на императора заговори отново замислено:

— Жалко, че Галиен не уби бика така добре като теб.

Аврелиан се въздържа да отговори. Всички рейнски легиони знаеха, че цезарят се е захващал четири, може би пет пъти да убива животното на Митра.

— Така, вече сте двама тези, които можете да ме подпомагате в ордена на Митра, пратениците на Хелиос. Моят син и ти.

— Осъзнавам каква чест и доверие е това, августейши.

— Надявам се, Аврелиан. Още утре ще ги подложа на изпитание.

— Твоите заповеди са закон за мен.

— Заповедите са едно. Разбирането, верността и доверието са друго.

— Аз съм ти верен, Валериан. Също като Деций, ти си спечелил моята пълна и абсолютна вярност. След този ден, след онова, което споделихме току-що в светилището, се кълна пред Непобедимия Бог Слънце, че моята ръка и моето сърце ти принадлежат до смъртта ми.

Те бяха доста близо до реката и можеха да различат парчетата лед, които се задържаха край бреговете. Снегът се натрупваше там, преди да бъде отнесен от бавните въртеливи движения на течението. Императорът спря. На десет крачки от тях гвардията също спря. Валериан отново разтърси ноктестите лапи, които висяха на гърдите му, и ги освободи от снега, който се трупаше по тях. Наложи му се да вдигне глава, за да погледне Аврелиан. Но виждайки горящите очи на императора, човек забравяше ниския му ръст.

— През есента мислех да те назнача за главен военачалник на Изтока. Откакто се захванаха с Дура Еуропос варварите перси не спират да атакуват търговските пътища в Сирия. Нашите легиони не са достатъчно добре представени там. Ние трябва да защитаваме Антиохия, Емеса, може би дори Палмира. Не съм сигурен, че защитниците на тези градове са достатъчно предани. Ако персите ги покрият със злато, Рим ще им се стори доста далеч. Хората на Изток са слабохарактерни и твърде лесно се поддават на поквара!

— Не забравяй, че персите са и добри воини. Те са смели и умеят да се бият. Често ги подценяват.