Хюрем. Московската наложница

Новината, че Хафса султан е приела да се срещне с една московчанка, дошла от Крим, и е показала благоволението си, бързо достигна до Гюлбахар. Тя делеше едно ложе със султан Сюлейман още от дните, когато той беше санджакбей[43] в Маниса. Отиде и седна на дивана, влачейки полите на разкошния си кафтан. Прислужниците ѝ изтичаха, сложиха възглавници зад гърба ѝ и оправиха полите ѝ така, че да се чувства удобно. Една от тях ѝ подаде вода с аромат на роза.

— Много ли е хубаво момичето?

Прислужницата, дотичала от покоите на валиде султан, за да донесе новината на втората по важност жена в двореца, не знаеше какво да отговори. Не можеше да потвърди, а не можеше и да излъже, защото и в двата случая щеше да пострада. Възпитана в дворцов етикет, поне знаеше как да се спаси с лицемерие.

— Хубава работа, султанке, от вас по-хубава има ли? Къде ще се мери някаква си московчанка с нашата хасеки?! — отвърна прислужницата, покланяйки се до земята пред Гюлбахар хасеки.

Гюлбахар беше красива. Даже повече от красива. Ненапразно я наричаха Махидевран[44]. Във вените ѝ течеше кръвта на род, закърмен със свободния въздух на Кавказките планини, снежните заледени води и долините, ухаещи на мащерка. Беше черкезко момиче, висока и стройна. Когато разпуснеше черните си коси, които се спускаха до кръста ѝ, в тях сякаш започваха да проблясват звезди дори и при едва мъждукаща светлина. Нали затова Сюлейман хан предпочиташе да я нарича „Звездице моя“. И действително звездата на султан Сюлейман беше изгряла с Гюлбахар. Беше му писано да се възкачи на османския трон още млад поради внезапната смърт на баща му Селим хан. Тя го беше дарила със здрав и силен син.

Очите на Гюлбахар бяха големи и черни като зърна на тъмно грозде. Краищата им бяха издължени като бадеми. В тези очи Сюлейман виждаше и трогателните трепети на обичта, и онази деликатна, но непоколебима решителност на кошута, решена да защити малкото си. Възхищаваше се на гордата ѝ осанка. Тя бе жената, след която владетелят на света, разполагащ с дворец, пълен с красиви момичета, не бе приемал друга в постелята си.

— Не лъжи! Казват, че московчанката била хубавица. Омагьосала даже и нашата майка с красотата и сладкодумието си. Когато едно момиче е и красиво, и словоохотливо, е опасно.

А прислужниците знаеха, че е и много умна. На всичкото отгоре е свежа и бистра като капка роса.

Момичето знаеше, че Гюлбахар хасеки очаква отговор. Поклони се доземи и каза угоднически:

— Недей така, хасеки султан! И да е хубава, какво? Ти, господарке, си слънце, а това момиче аз бих нарекла слаб огън, най-много пламъче на свещ. Щом започне да гори, веднага загасва. Освен това тя е още дете.