Хюрем. Московската наложница

Хафса си даваше сметка, че съпругът ѝ не бе забравил как развя бунтовническото знаме срещу баща си — султан Баязид — с думите:

— Той е наш баща, но е неспособен да управлява държавата.

Един ден Селим беше казал:

— Хафса, чудя се дали и принцът ни, Сюлейман хан, ще прилича на мен и един ден ще се опълчи срещу нас?

С този въпрос сякаш я зашлеви. Веднага се бе опитала да успокои мъжа си:

— Пепел ти на устата, султане! Нима докато славният Селим рискува живота си за победите по бойните полета и прави всичко, за да възвеличи империята си, Сюлейман ще храни лоши намерения към баща си, към собствената му плът и кръв? — Но беше ясно, че в сърцето на Свирепия страшното съмнение бе заседнало като камък.

Хафса султан се страхуваше, че и при най-дребната му грешка съпругът ѝ ще унищожи Сюлейман. Затова всяка вечер в молитвите си благодареше на Аллах, че синът ѝ прекарва времето си в обятията на Гюлбахар.

Когато черкезкото момиче получи родилни болки, извикаха акушерката. Часове по-късно по коридорите отекна плачът на новороденото, което поздравяваше живота по зазоряване. Маниса се къпеше в това ново щастие. Вестоносците тичаха припряно.

— Честито, принце, честито! Стана баща! Отново имаш син!

— Който е чул, да извести и тези, които не са — деряха гърлата си глашатаите по градските улици. — Султанът на всички земи, падишахът ни султан Селим Свирепия за втори път стана дядо. Слушайте, слушайте! Нашият принц Сюлейман хан се сдоби с още един син. Името на престолонаследника е Мустафа. Нека животът на Мустафа хан да е дълъг, съдбата му да е щедра, а славата му велика!

— Нека животът на Мустафа хан да е дълъг, съдбата му да е щедра, а славата му великкааа! — оповестяваше добрата новина друг глашатай на друг ъгъл. — Всемогъщият Аллах да пази нашия Мустафа хан! Нека помощта на пророка ни Мохамед да съпътства Мустафа!

Под влияние на Хафса султан — и Гюлбахар правеше, каквото бе по силите ѝ, за да държи Сюлейман далеч от държавните дела.

Махидевран си спомни деня, в който бяха дошли в галоп вестоносци от Истанбул. Сърцата на двете жени бяха подскочили от страх. Дали конниците носеха лоша вест?

— Да живее падишахът!

Когато мъжете коленичиха в полите на Сюлейман, разбраха, че съдбата им бе начертала нов път. Хафса султан заплака тихо за починалия си съпруг. Благодари, че беше писано синът ѝ да се възкачи жив и здрав на престола. А пък Гюлбахар не знаеше какво да стори и какво да каже. Вестоносците бяха посъветвали Сюлейман:

— Веднага трябва да тръгнете на път!

Той прегърна сина си, вдиша уханието му и се обърна към нея:

— Беше жена на принц, а сега стана хасеки на падишах. Вече си втората жена след майка ми в Османската империя. А синът ми принц Мустафа хан е мой престолонаследник.

Ясно беше, че Сюлейман е изтрил от сметките първородния си син Махмуд от Фюлайе. Гюлбахар не знаеше причината за това. А и никога не попита.