Хюрем. Московската наложница

Тя още си спомняше как Сюлейман дълго се бе взирал в очите ѝ, когато възседна светлосивия си кон, преди да се отправи на път, и накрая каза:

— Не се тревожи за престола. Ти си моята Махидевран завинаги!

Погали несъзнателно бузата си там, където я бе целунал Сюлейман, преди да пришпори коня си в галоп към Истанбул.

От онзи ден до днес сякаш бяха минали стотици години. Откакто се възкачил на трона, любовта на Сюлейман бе поела по два различни пътя. Гюлбахар беше принудена да го дели с държавата, с десетки везири, с хиляди паши, бейове и аги… С изключение на мимолетните флиртове с няколко наложници от харема, Сюлейман всеки път се връщаше при нея. Получеше ли покана от владетеля, тя се втурваше щастлива в обятията на мъжа си. Младият падишах отново целуваше бузите ѝ и вдъхваше дълбоко аромата ѝ:

— Любимата ми с розови страни, ухаеща на трендафил!

Какво от това, че московчанката е красива и млада. Тя беше сигурна, че Сюлейман няма да остави настрана розата си, за да мирише тръни! Тогава защо душата ѝ не спираше да се терзае? След като благоволението на владетеля към нея не намалява, защо се прокрадва този коварен страх, който я яде отвътре? Какво означават онези кошмари?

От деня, в който чу, че московчанката е очаровала Хафса султан, нощи наред сънуваше все едно и също. Един черен силует с дебело въже в ръка влизаше в стаята ѝ, откъсваше Мустафа от прегръдките ѝ и го взимаше. Боеше се да накара някого да разтълкува съня. Знаеше, че сега тя изпитва страха, който навремето глождеше Хафса султан за Сюлейман. Чий живот е в опасност? Моят или на моя Мустафа? — чудеше се тя. — Да не би пък силуетът, който виждам в съня си, да е онази московска измамница, наречена Руслана?