Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Звук от първия етаж ми заприлича на… прахосмукачка.
— Хм — обади се Ем-бот. — Може и да не сме преценили правилно положението.
— Каква агресия! — отбеляза крелянката. — Не бях предупредена за подобно нещо!
— Кой те изпрати? — попитах аз и пристъпих напред.
Тя се сви назад.
— Работим за Министерството на интеграцията на видовете!
Куна. Присвих очи, но свалих пистолета.
— Извинявам се за грешката — отвърнах, оставих я и отидох да проверя другата — втората крелянка, която си тананикаше, докато почистваше с прахосмукачка втория етаж.
Докато я наблюдавах, на вратата се звънна. Намръщих се отново, след това проверих. До вратата бе оставен пакет — вероятно новият ми пилотски костюм.
Отпред бе застанал самият Куна. Висок, със синя кожа, облечен в тъмносиня роба.
Отворих вратата.
Куна ми отправи една от зловещите си усмивки с прекалено много зъби.
— А, емисар Аланик! Може ли да вляза?
— Ти ли изпрати лакеите си да се промъкват и да ме дебнат? — попитах.
Куна се закова на място.
— Лакеи ли? Не съм запознат с превода на думата. Слуги? Изпратих госпожа Чамуит да работи като твоя икономка и тя си е довела помощничка. Разбрах, че не си довела свой персонал и прецених, че ще имаш нужда да ти заема.
Шпиони. Знаех си. Открих и изключих наблюдателните им устройства, затова са изпратили агенти в сградата, за да ме наблюдават. Бях ли оставила нещо, което да ме издаде?
— Надявам се, че ти помагат — отвърна Куна и провери комуникационния си таблет. — Хм. Малко закъснявам. Ще дойдат да те вземат след приблизително трийсет и пет минути. Не искам да закъснееш на първия си ден като пилот.
— Какво искаш от мен? — попитах подозрително. И каква игра играеш?
— Единствено да се уверя, че имаш чудесно мнение за Върховенството, което да предадеш на твоите хора — отвърна Куна. — Може ли да вляза?
Отстъпих и с нежелание направих място, за да влезе. Той погледна крелянката, която чистеше с прахосмукачка, след това влезе в друга стая за срещи, която беше празна. Последвах го и останах на вратата, докато Куна се настаняваше.
— Много съм доволен от усилията ти, Аланик — рече Куна. — И се извинявам за… изтощителното преживяване вчера. Не знаех, че Уинзик и онези като него ще използват толкова драматичен метод за подбора на пилотите. Министерство на защитата понякога са безотговорни.
— Не съм аз тази, на която трябва да се извиниш, а онези, които заслужават извинение, са мъртви.
— Така е — съгласи се Куна. — Какво знаеш за човешките войни, Аланик от УрДейл?
— Знам, че човеците са изгубили — отвърнах предпазливо. — След като са властвали над нашата планета и са ни принудили да се бием на тяхна страна.
— Много политически начин да представиш нещата — отвърна Куна. — Хората ти ще се вместят във Върховенството много по-добре, отколкото някои предполагат. За мен обаче се знае, че понякога потъпквам социалните обичаи. Може би това се дължи на предпочитанието ми да общувам и да уча навиците на видове, които все още не са се присъединили към Върховенството.
Куна изглеждаше толкова висок и надменен. Гласът му стана мек, понякога беше дори замислен, когато се обърна, за да погледне през прозореца.
— Предполагам, че никога не си виждала какво оставят след атака гробокопачите, и затова ти завиждам. Те могат да заличат живота на планета само като преминат покрай нея — или по-точно казано, през нея. Те не съществуват в нашата реалност. Те преминават и оставят единствено тишина.
Това пък какво общо имаше с разговора? Нали говорехме за хората?
— Това е ужасно — отвърнах. — Само че… ти ми каза преди, че гробокопачите са напуснали нашата галактика преди векове. Как тогава някой е видял какво могат да причинят на една планета?
Куна докосна върховете на пръстите си. Осъзнах, че отговорът е бил пред очите ми преди няколко дни. Когато бях в космическата станция над Метален рой и гледах онова древно видео. Бях видяла какво могат да направят гробокопачите.
— Човеците са призовали гробокопач, така ли? — попитах. — Затова всички вие се страхувате толкова от гробокопачите, затова мразите толкова хората. Не става въпрос единствено за войната. Хората са се опитали да използват гробокопачите като оръжие.
— Да. Ние почти изгубихме войната. По време на втората хората разработиха бази на забравени планети около малки или умиращи звезди. Там започнаха ужасна програма. Ако бяха успели, тогава Върховенството нямаше просто да е унищожено, то щеше да изчезне завинаги.