Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Мина известно време, но постепенно той изля цялата кошмарна история, прекъсвана от силни ридания: Гондрекур беше на път да съсипе духа и тялото на престолонаследника. Неговите методи на възпитание произлизаха директно от школата за кадети. Съжалявах със задна дата клетите момчета, които вероятно е тормозел, преди да се захване с престолонаследника. Закалявал сина ми с безсмислено поливане със студена вода, плашел го до смърт със среднощни пистолетни изстрели до възглавницата му и през миналата зима дори го накарал да марширува в адски студ, леко облечен, в снега пред стаята на баща си.
Върхът на всички жестокости било посещението на зоологическата градина в Лайнц24 и твърдението, че ще бъде нападнат от глиган. Почти обезумял от страх, Рудолф блъскал по заключената порта и се молел за помощ, а неговият възпитател – по-скоро палач, отколкото педагог – очаквал този ужасен експеримент да укрепи смелостта на императорския син.
Нищо чудно, че Рудолф боледуваше постоянно. Най-страшното от целия му сподавен разказ беше обаче, че и баща му, и баба му са знаели за тези бруталности. С тяхно одобрение генерал-майорът се отнасял към единствения син на императора като към някакъв изнежен кадет. Нима всички бяха обезумели напълно?
– Това ще свърши, Рудолф, обещавам ти! – утеших сина си аз и се запътих право при баща му.
Спестих си предварителния разговор с ерцхерцогинята. Имах лоши спомени за аргументите й. Когато пътувах до Мадейра и Корфу, тя ме упрекваше, че съм зарязала децата си. Смяташе ме за безотговорна и неспособна да се грижа за Гизела и Рудолф, които всъщност бяха в много по-голяма степен „нейни" деца, отколкото мои. Присвояваше си правото да се грижи за възпитанието на децата на императора и многократно ми го натякваше. Този път обаче ставаше въпрос за нещо повече: на карта беше заложено психическото и физическото здраве на сина ми!
– Ако не се намесиш, този ужасен човек ще превърне Рудолф в кретен! – нахвърлих се на Франц Йозеф аз. – В изтъкан от нерви неудачник, така залутан, че няма да си спомня дори кои са родителите му.
– Хайде сега, пак прекаляваш, Сиси – възмути се Франц Йозеф, по-скоро от държането ми, отколкото заради сина си.
– Гондрекур прекалява! – креснах, извън себе си от гняв. – Смяташ ли, че дете, малтретирано чрез поливане с ледена вода и пистолетни изстрели, ще се приучи към храброст? Най-много да научи, че заобикалящите го възрастни са брутални идиоти.
Никога не бях дръзвала да говоря на императора с такъв тон. Видях как челото му почервеня и ми се стори, че глупавите бакенбарди, които не можех да понасям, настръхнаха повече от обичайното. Въпреки това не отстъпих и на милиметър.
– Аз съм майка на твоя син и искам без ограничения да определям какво ще се случва с него, къде ще живее и кой ще ръководи възпитанието му – настоях най-категорично.
– Но досега то...
– ... се определяше от майка ти, наясно съм – прекъснах го аз. – Това ще се промени!
Погледнах императора право в лицето и се смразих чак до върха на пръстите. Дали ще ме предаде? Дали ще постави майка си над мен? Не можех да понеса тази мисъл, но също така не можех да понеса и страданията на сина си. Както и да приключеше сегашната разправия, аз не биваше да отстъпвам. Всичко в мен се съпротивляваше на тази мисъл.
Напуснах Франц Йозеф, без да му кажа довиждане. В покоите си веднага седнах на бюрото, за да изложа писмено исканията си. Достатъчно добре познавах съпруга си и можех да предскажа неговата реакция. Без този документ той щеше да се опита да остави нещата такива, каквито са. За него беше валидно само писаното слово. Е, добре – щеше да го получи черно на бяло. Налагаше се да реши: Гондрекур или аз! Перото ми полетя по хартията сякаш от само себе си:
Желая да ми бъде гарантирано неограниченото правомощие по всички въпроси, засягащи децата – изборът на тяхното обкръжение, мястото на тяхното пребиваване, цялостното ръководство на тяхното възпитание, с една дума, само и единствено аз да решавам и определям всичко до момента на пълнолетието им. Освен това желая само и единствено аз да определям и решавам всичко, отнасящо се до личните ми дела, между другото – изборът на моето обкръжение, мястото на моето пребиваване, всички промени в дома и т. н., и т. н.
Елизабет Бад Ишъл,
24 август 1865 година
Заложих всичко на една карта. Единственото оръжие, с което можех да накарам Франц Йозеф да се осъзнае, беше красотата ми. Дали тя щеше да бъде достатъчна, за да пречупя влиянието на ерцхерцогинята?