Право на милосърдие

Когато стигнаха бара за сокове, той вече бе успял да възстанови нормалното си дишане. Подозираше, че носът му е счупен, но мократа кърпа очевидно помогна, тъй като кръвотечението беше спряло. Другата двойка — Джо и Дана — много държаха да вземат по нещо и Пат им поръча по една голяма бутилка минерална вода. След това се оттеглиха — посърнали и нещастни.

Джиоти ги изпрати с поглед и процеди:

— Какво си въобразява тоя, може би че участваме в откритото първенство на Франция?! Доколкото си спомням, трябваше да се поразкършим в една приятелска игра, а изведнъж се оказахме в ролята на Агаси и Евърт5! Що за глупост?!

— Ш-ш-т! — рече Пат, сложи ръка на коляното му и се наведе към ухото му: — Някой може да чуе, Марио!

— Много важно! — ядосано отвърна той, но очите му неволно пробягаха по околните масички. За щастие повечето от тях бяха празни и той отново се обърна към жена си: — Тези обществени кортове са пълна глупост! Трябва да си направим един в съда. Познаваш партньорите си, те познават теб… Изобщо, цивилизована работа!

Работното място на съдията беше в същата онази обновена сграда на Федералния съд, на която преди два дни Евънс и Лание не обърнаха никакво внимание. Реставрацията, отнела осем години и 100 милиона долара, беше успяла да възстанови напълно някогашния блясък на тази сграда и това означаваше нещо. Моментално кръстена „Федерален дворец“, много хора я смятаха за втората по монументалност и красота правителствена сграда в Съединените щати, отстъпваща единствено на Библиотеката на Конгреса.

Дворецът е дело на италиански майстори. Завършен малко преди голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 година, той оцелява като по чудо. Това става и благодарение на пощенските служители, които не бягат от новата си сграда, а потушават пожарите, обхванали я от няколко страни.

Днес елегантният интериор с мраморни стени и рисувани тавани има модерна, напълно съвременна инфраструктура. Всяко помещение има връзка за компютърни терминали, мерките за сигурност са железни, въпреки възраженията на повечето съдии (включително Джиоти), които са на мнение, че хората трябва да имат свободен достъп до съда. Над вратите са монтирани видеокамери, в централния пункт на охраната до главния вход светят цяла батарея монитори. В приземието е изграден частен паркинг за служителите, от него се влиза в гимнастическата зала.

Но тенис корт нямаше, въпреки че не само Джиоти настояваше за изграждането на такъв. Специалистите твърдяха, че липсва достатъчно място.

Съдията отново си спомни това, мърморенето му продължи, макар и на тих глас.

— Май трябва да станем членове на някой частен клуб!

— Не можем, Марио. Вече сме говорили по този въпрос. Нека не започваме пак!

— Не, не съм съгласен!

Очите на Пат леко се присвиха, пръстите ѝ се стегнаха около бедрото на Джиоти, точно над коляното. Беше властна жена, силна физически, с непреклонна воля. Тя следеше за поведението на съдията извън съдебната зала, тя се грижеше репутацията му да бъде чиста и неопетнена. Той рядко оспорваше преценките ѝ в това отношение, но днес го направи: