66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Пал изсумтя.
Стигнаха до колите: „Рейндж Роувърът“ на Магнъс бе паркиран до патрулната на Пал пред дървената сграда на участъка.
Там ги чакаше Ингилейф. Излъчваше едва прикрито вълнение, което Магнъс познаваше добре.
— Добре ли мина разпитът? — попита тя.
— Бива — каза Магнъс. — Какво става?
— Ти си Пал, нали? — Ингилейф дари местния полицай с най-блестящата си усмивка.
— Да.
— Предполагам, че градската библиотека не е отворена в неделя?
— Не.
— А познаваш ли човека с ключа?
— Да. Библиотекарката е братовчедка на жена ми.
— Дали ще е възможно да я помолиш да отвори за малко?
Пал погледна към Магнъс.
— Защо?
Ингилейф също го погледна с блеснали очи.
— Докато се разхождах се сетих за един разказ от Бенедикт Йоханесон. Мисля, че се казваше „Подхлъзване“. Искам да го прочетеш.
— Това полицейска задача ли е? — попита Пал Магнъс.
— Не — отвърна Магнъс.
— Полицейска е, много ясно! — намеси се Ингилейф.
— Става дума за убийство. При Главата на Буланд, преди петдесет години.
Пал повдигна вежди.
— Не мога да отворя библиотеката, но жена ми е чела всичко на Бенедикт. Тя е тукашна, а той е живял наблизо, до Берсеркяхраун. Ще я питам дали има книгата, която търсиш.
Къщата на полицая бе на края на града: отне им цели пет минути да стигнат до нея с колите. Жена му се казваше Сара и наистина имаше томчето с разкази от Бенедикт Йоханесон. Ингилейф нетърпеливо го отвори и намери „Подхлъзване“. Разказът бе едва пет страници.
Тя го прегледа и зачете на глас. Едно момче яздело покрай скалите. На пътечката срещнало мъжа, който бил изнасилил сестра му. Пътувал в обратната посока. Докато се разминавали, момчето бутнало коня на мъжа. Животното и човекът паднали в бездната.
— Е? — каза Ингилейф с блеснал поглед.
— Мислиш, че Бенедикт е бутнал прадядо ми в океана от Главата на Буланд, така ли?
— А ти съмняваш ли се?
Магнъс погледна към Пал и жена му, които го зяпаха с нескрито любопитство. Бе издал семейна тайна пред тези непознати, без да се замисли, но щеше да му е от полза да чуе какво гласяха местните клюки по този въпрос. Затова им описа как е умрял прадядо му и разказа главата от романа, според която Гунар е убил бащата на Бенедикт.
— Да, спомням си — каза Сара. — Книгата предизвика минискандал в градчето, когато излезе. Тогава бях на петнайсет години и си спомням как нашите я обсъждаха. Все още се говореше за тайнственото изчезване на фермера от Храун, макар да бяха минали петдесет години. Книгата на Бенедикт предлагаше отговор на тази енигма и местните веднага го забелязаха. Бил е убит от съседа си. Който е бил твоят прадядо, така ли?
— Да. Живеел в Бярнархьофн. Но всичко това го разбрах чак наскоро.
— Не след дълго убиха и самия Бенедикт. Но това се случи в Рейкявик. Мисля, че така и не заловиха убиеца.
— Имало ли е слухове, че може да е някой местен?
— Не, нищо. Такива неща се случват в големия град, нали? Но не и в краища като нашия.
— А нещо за смъртта на Гунар при Главата?
— Не. От време на време имаше произшествия, особено преди да оправят пътеката. И, естествено, има много истории за тролове, които хвърлят хора в океана.
— Предполагам — каза Магнъс.
— Това ли разследваш в момента? — попита Пал.
— Само от личен интерес — отговори Магнъс. — По никакъв начин не е официална полицейска проверка. Благодаря ти, Сара, че ни показа книгата. Моля ви да запазите това в тайна.
Магнъс знаеше, че не може да разчита напълно на тяхната дискретност, но Пал бе полицай и двамата изглеждаха почтени хора.
— Няма проблем — каза Сара с усмивка. — Макар че можеш да си представиш колко ще се зарадва градчето ни на такава клюка. Останете да обядвате с нас. Готвила съм супа. Щом има за нас, ще стигне и за още двама.
ГЛАВА 19
Супата бе наистина вкусна — агнешка със зеленчуци. Пал и Сара имаха две шумни, но добри деца и Магнъс и Ингилейф се чувстваха отлично в този топъл и уютен дом. Пал трябваше да води момчето на тренировка по баскетбол и двамата тръгнаха веднага след обяда.
— Е? Какво мислиш? — попита Ингилейф. — Смяташ ли, че някой е бутнал прадядо ти?
Магнъс се усмихна.