Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Замръзнах. На ръба на кръга застана главният трън в задника ми в цялата си духовна слава. Беше лесно да я разпозная, тъй като единствения друг път, когато бяхме срещали, тя отново беше в духовната си форма. Трудно можех да повярвам на очите си, особено след като тя изглеждаше дори по-здрава, отколкото преди да я намушкам. Нейната руса коса, която висеше на рехави немити кичури, предишния път, когато се срещнахме, беше сресана и лъскава. Лицето й бе бледо, но тя изглеждаше сякаш е качила няколкото така необходими килограма. Как, по дяволите, се беше възстановила толкова бързо?
— Какво правиш тук? — запитах аз.
Мирча помисли, че говоря на него.
— Ти пожела да видиш Августа. Тя е там — от плът и кръв.
— За да оправя грешка, разбира се. — Гласът на Мира беше тънък и мелодичен като на дете. Той обаче не си подхождаше с изражението й. Ако погледът можеше да убива, аз вече нямаше да съм на пътя й. — Не е ли това, което сме обучени да правим?
Тя стоеше непосредствено до брюнетката, без да се приближава. Не бях сигурна дали беше, защото Августа също бе там, или защото тялото на брюнетката и предоставяше защита от ножовете ми. Освободих ръката си от плаща на Мирча, за всеки случай, но той хвана китката ми.
— Това, което носиш, са хубави дрънкулки, но не бих те съветвал да запращаш нищо смъртоносно към Августа. Можеш да видиш какво прави на тези, които са достатъчно глупави, за да я атакуват.
Игнорирах го.
— Какво не е наред?
— О, но аз забравих — добави Мира сладко — ти не си тренирана, нали? Колко жалко!
Този монотонен глас вече, наистина, започваше да ми лази по нервите.
— Това не е игра, Мира.
— Не — съгласи се тя. — Това е състезание с много високи залози. Най-високите може да се каже.
— Какво имаш предвид?
Мирча проследи посоката на погледа ми, но разбира се, не видя нищо.
— На кого говориш?
— Имам предвид, че ти не си подходяща да бъдеш Пития. — Тя ме наблюдаваше с очи, толкова бледо сини, че бяха почти бели. Допусках, че не са толкова светли, когато е в тялото си, но в този момент бяха зловещи.
— Агнес беше възрастна и опасно нестабилна, когато ти прехвърли силата. Ако нейният избор беше минал по обичайния ред, щяха да й се изсмеят. Но тя прескочи всички, нали? Тя действа зад гърба на всички и прецака система, която е установена от хиляди години. Аз съм тук, за да оправя това.
— Като ме убиеш?
— Нищо толкова грубо. Нека ти дам един малък урок, твоят първи и последен, всичко в едно — каза тя любезно. — Всяко същество, което пътува във времето е определено от миналото си. Махни това минало или го промени и ще промениш това същество. — Тя се усмихна, но имаше киселина в усмивката й. — Или пък ще го премахнеш напълно.
— Знам това. — Това, което не разбирах, бе защо тя беше тук, в този момент. Ако Августа току-що бе превърнала Джак, то изглежда, че бях се върнала в 1880-та. Ако Мира искаше да промени моето минало, тя беше малко подранила. — Каква ти е целта?
— Какво става? — настоя Мирча, гледайки напред-назад между мен и вампирите, сякаш осъзнаваше, че изпуска нещо.
— Каква ми е целта? — изимитира ме Мира. — Боже, толкова си глупава! Познавам посветени от една година, които схващат по-бързо!
Тя бегло погледна Мирча и аз се напрегнах. Наистина не ми харесваше изражението й.
— Ако искаш да убиеш мен, защо атакуваш него?
— Все още не разбираш причината и следствието, нали? — Гласът й звучеше искрено удивен. — Позволи ми да ти обясня подробно. Мирча те закриля през по-голямата част от живота ти. Защо мислиш, че Антонио никога не е губил самообладание и не те е убил досега? Защо те прие с отворени обятия и бе добре дошла отново при завръщането ти след бягството? Ако Мирча бъде премахнат и закрилата му ще бъде премахната. А това означава, че ще умреш, много преди да се превърнеш в проблем за мен. Призрачното създание зад Мира потрепна леко, сякаш харесваше тази информация не повече от мен. То премести тези огромни очи от мен към нея и цветът му се преля от сребрист към тъмно лилав. Неравни очертания се оформиха по ръба на прозрачното очертание и без допълнително предупреждение то се промени. Върху бледото, почти безлично лице се появи уста, изпълнена с множество смъртоносни зъби, а очите се напълниха с тъмно червено като стара кръв. Взирах се в него шокирано, но Мира изглежда не забелязваше. Или може би мислеше, че гримаснича към нея.