Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Неохотно, пряко сили Олег се измъкна от завивките и започна да се облича, усещайки как неприятно му треперят и се подгъват краката. Тоя начин на живот няма да го доведе до нищо хубаво, със сигурност. Тихо стъпвайки само по чорапи, взел обувките си в ръце, той последва Ира в антрето и безшумно излезе на стълбищната площадка, при което набързо целуна девойката по бузата. Вратата меко се затвори зад гърба му. Олег си пое дъх, обу се и бавно тръгна по стъпалата надолу. За първи път съжали, че бе паркирал колата си до „Глория“. Внезапната умора беше толкова силна, че десетминутната разходка в нощната прохлада, която по-рано му правеше удоволствие, сега му изглеждаше като каторжен труд.
Навън все пак се почувства малко по-добре. Може би причината за всичко е задухата, сигурно от нея така се е скапал. Поободрен, той закрачи енергично към „Глория“, без да подозира, че дългите му мускулести крака отмерват последните метри, които му е съдено да измине на тази грешна земя.
Валерий Василиевич отдавна беше свикнал да прекарва съботите, а често пъти и неделите на работа, в кабинета си. Днес беше събота и той, както винаги, седеше зад бюрото, наредил пред себе си разни книжа — отчети, справки, анализи, резултати от експериментите. Но вече цели два часа не бе посегнал към тях. Той ги гледаше с невиждащи очи, без да може да се съсредоточи.
Преди два часа му се обади Вера и с ридаещ глас му съобщи:
— Убиха Олег.
Тя не знаеше подробности. Просто се събудила заедно с всички от блока, когато към три часа под прозорците се чу силен взрив. Тя се стреснала, скочила от леглото и погледнала навън. Видяла, че гори техният гараж — ламаринена „раковина“. Отначало дори не си помислила за Олег, просто решила, че това е работа на някакви хулигани. И едва след половин час, като пристигнали пожарната, милицията и „Бърза помощ“, се изяснило, че експлозията е станала, когато Олег е вкарвал колата в гаража.
Валерий Василиевич се опита да я успокои, доколкото може, и без да се чува какво й говори, си мислеше само за едно: „Размина се. И този път Всевишният ми помогна. Размина се.“
За нищо на света не можеше да допусне мъжът на Вера Жестерова да му доведе своята позната за консултация. Всичко друго, само не и това. Когато определи час за петък, все се надяваше да измисли някакъв по-сериозен претекст, но нищо свястно не му хрумна и просто отложи прегледа за понеделник. Дотогава смяташе или да се разболее, или спешно да замине в командировка за консилиум при високопоставен тежко болен пациент, или още нещо… И най-неочаквано му се усмихна щастието! Просто не можеше да повярва.
Впрочем все още изпитваше известна тревога. Ами ако Жестеров е оставил на своята приятелка телефонния номер на лекаря, който трябва да я прегледа в понеделник? Наистина Олег вече не е между живите, но всеки момент може телефонът да иззвъни и нежен женски гласец да потърси Валерий Василиевич, за да му напомни за прегледа. Няма накъде да мърда. Може, разбира се, някак много учтиво да откаже. Но ако тя се познава с Вера? И ако Вера лично го помоли, тогава вече няма как да се измъкне. Дявол да го вземе! Гледай ти, колко лошо…
Но въпреки всичко Господ го пази, грехота е да се оплаква.
Внезапно мислите му се отклониха към Вера. Току-виж, не дай си Боже, нещо се случи с бебето. Сега тя само е уплашена, но ако вълненията й дойдат много, може да се стигне и до преждевременно раждане. Пък и ще почнат да я викат по разни следствия, после ще трябва да урежда погребението. Ще се наложи да пропуска сеансите. Това вече е съвсем лошо. Толкова труд да отиде на вятъра! Разбира се, остава му Зоя, а и детето, което тя носи в утробата си, му е много по-скъпо от това на Вера… Но при положение, че тя сега остана без съпруг, нищо чудно да му се обеси на врата. Докато беше омъжена, не можеше да има кой знае какви претенции към него, но след като остана вдовица, с пълно право ще потърси внимание от бащата на своето дете. Разбира се, може да се ожени за нея. Зоя няма да узнае, за нея той си беше женен мъж и такъв ще си остане. Но никак не му харесва перспективата да доживее дните си с една лекомислена и вироглава хубавица. Зоя е съвсем друго нещо. Тиха и потисната, готова предано да се грижи за семейството си, а на него точно това му трябва. И тя като Вера ще бъде всеотдайна майка, но за разлика от нея ще бъде и превъзходна съпруга. Какви глупаци са мъжете, които се женят за разведените си любовници! След като е изневерявала на бившия си съпруг, каква е гаранцията, че и на тебе няма да ти сложи рога? Не, трябва да вземеш жената, на която ще бъдеш първият съпруг. Каквато е Зоя. Само трябва отначало да я подхванеш така, че да й останеш единствен. А при онази, на която не си първият, няма да останеш и последният. Това си е житейски закон.