Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, Николай Адамович — измъчено се усмихна Настя, прибра картата в чантата си и стана. — За мен беше полезно да побеседвам с вас.
— Надявам се. — Той щеше отново да прихне, но внезапно се изчерви, махна с ръка и посегна за аерозола.
След като излязоха от кабинета на Томилин, Настя и Гордеев дълго не проговориха. Без да си продумат, те се облякоха в гардероба, излязоха на улицата и тръгнаха към най-близката станция на метрото. Когато слязоха от ескалатора, Настя свърна към десния перон.
— Наляво сме — мрачно подхвърли Колобок, като едва разтвори зъбите си.
— Не сме в една посока.
— Защо?
— Защото аз се прибирам вкъщи. Трябва да се измия от нечистотиите, с които току-що ме обля Томилин. И няма да дойда на работа, докато не разбера какво става в този проклет Институт. Можете да ме уволните за нарушаване на дисциплината.
Отново загръмоля приближаващият към перона влак. Настя обърна гръб на Гордеев и тръгна към вагона.
— Настася! Почакай, Настася! — безуспешно я викаше Гордеев, като си проправяше път към нея сред тълпата слизащи от влака хора. В последната секунда той все пак успя да скочи във вагона, като задържа с ръка затварящите се врати.
Настя седеше чак в ъгъла, подпряла глава на стената и затворила очи. Полковникът забеляза, че лицето й е мъртвешки бледо, под скулите върху хлътналите й бузи е полегнала синкава сянка, а устните й предателски трепкат. Отиде до нея и се наведе към лицето й.
— Стасенка — тихичко я повика той. — Не се разстройвай, детко. Всичко е нормално. Нищо особено не се е случило.
Тя бавно отвори очи и се постара да се усмихне.
— Не се тревожете, Виктор Алексеевич, наред съм. Слизайте, нали сте в обратната посока.
— Обещай ми, че няма да плачеш — настоя Гордеев.
— Обещавам.
— Обещай ми също, че няма да се огорчаваш. Нормално е една хипотеза да не се потвърди. Това се случва много по-често от обратното. Не е нужно да правим от всичко трагедия. Чуваш ли ме?
— Чувам.
— Няма да се огорчаваш, нали?
— Няма — вяло обеща тя.
— Мога ли да се върна на работа с чиста съвест и да бъда сигурен, че с тебе всичко е наред?
— Разбира се, Виктор Алексеевич. Не съм малка, нищо ми няма. Ще поседя малко, ще помисля, ще посъбера сили и пак се захващам за работа. На мен всичко ми минава като на куче.
Влакът намали скорост, приближавайки към следващата станция. Виктор Алексеевич се придвижи към изхода, но не сваляше очи от Настя. Стори му се, че тя се е поуспокоила — устните й не трепереха вече и тя май нямаше да се разплаче.
Вратите се отвориха, полковникът хвърли последен поглед към Настя. Тя продължаваше да седи със затворени очи, бледа и нещастна. Сърцето му за миг се сви от съчувствие към нея. „Нищо, тя е умна и силна, има хладен разум, работещ като компютър. Няма да позволи емоциите да я победят. Ще се справи. Тоя тлъст Томилин я оскърби жестоко, но тя ще се справи. Детко мила, Стасенка…“
Той стъпи на перона заедно с тълпата слизащи пътници и го пресече към влака, пътуващ в обратната посока.
Вратата зад гостите отдавна се бе затворила, а Николай Адамович Томилин още седеше неподвижно, вперил очи в една точка — бореше се със завладялата го тревога. Най-сетне вдигна слушалката на телефона и набра Института.
— И как трябва да разбирам това? — започна той без предисловия. — Вие ми се клехте, че вашата антена е напълно безвредна, а при мене идва някаква хлапачка от милицията и твърди обратното.
— Каква хлапачка? Какво твърди? Николай Адамович, не разбирам за какво говорите.
— За какво говоря ли? — кипна Томилин. — За вашата посрана антена говоря, за какво друго! Тя ми донесе картата на Москва, на която само сляп няма да види полето на въздействие на вашия прибор и полето на обратния ефект. Какво, мамили ли сте ме? Криели ли сте? Фалшифицирали сте резултатите от апробацията?
— Успокойте се, Николай Адамович. Мисля, че когато бях при вас, обсъдихме всичко. Няма и не може да има никакъв обратен ефект. Положителен ефект има, за неговото проследяване монтирахме антена в градска среда, защото тя е предназначена за използване именно в градска среда, а не на полигон. Между другото за каква карта споменахте?
— За картата на Москва, където са отбелязани местата с повишена агресивност у населението. Интересно, какво смятате, че трябваше да й обяснявам, когато изведнъж сложи пред мен тази карта?