Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Игор пак заплака. Вано припряно му доля водка.
— А после какво стана?
— После? Взех си отпуск, взех да се стягам да ходя в Москва и да я търся. И буквално преди да замина, някой звъни на вратата. Отварям — отвън стоят две горили. Вие ли сте еди-кой си? Аз съм. Може ли да влезем? А за какво става дума? Идваме по повод съпругата ви. Аз естествено веднага ги пускам. Те седнаха, вежливи такива. Казват, вашата жена значи иска да се разведе с вас. Подпишете документа. Аз ги моля да ми обяснят къде е тя, с кого. А те само това си знаят — подпишете документите. Казвам им — нищо няма да подпиша, без да я видя. — Игор млъкна и отпусна глава.
— Е, и? — не издържа Вано.
— Биха ме цялата нощ. Изпотрошиха ми ребрата. Подписах всички документи и те изчезнаха. После лежах цял месец в болницата. Като излязох, дойдох в Москва. Искам да я намеря, да я погледна в очите.
— Ти какво, без пари ли си дошъл? — изуми се Вано.
— Не, взех на заем от колегите и си получих за отпуската. Само че нали си нямам никого в Москва. На гарата някаква леличка ми предложи стая под наем. И аз отидох при нея. А тя има още пет квартиранти. Уговориха ме да пием. Като станах на сутринта — портфейла ми го няма. И така си ходя по гарите. Но аз все пак ще я намеря. Един човек ми обеща…
— Защо така не съм те срещнал по-рано? — учуди се Вано. — Аз вече от месец идвам тук.
— Ами аз преди се мотаех на Комсомолската. Но там има много ченгета.
— И от какво живееш?
— Е, жените ми дават да хапна по нещо. Дето просят, на тях им дават — те пък на мен… Ами така…
Игор отпусна глава на масата и заспа.
По фатална случайност в същия този слънчев априлски ден, когато самолетът от Делхи благополучно кацна на летище Шереметиево, в столицата стана престрелка между една от престъпните групировки и служителите на данъчната полиция. Драмата се разигра край столична банка, където трябваше да бъде арестуван някакъв бандитски бос, за когото се предполагаше, че ще носи в себе си голяма сума във валута. Обаче бандитите оказаха неочаквано силна съпротива. Под автоматните откоси паднаха двама сътрудници от физическата защита и няколко мирни граждани, минаващи за свое нещастие в този момент край злощастното място. И макар бандитите да загубиха в престрелката половината си хора, самият бос успя да се измъкне от засадата. Което впрочем е съвсем просто. Нали в охраната му работеха изключително бивши спецназовци. Празното беемве на боса беше открито изоставено в една от уличките наблизо. Освирепелите ченгета започнаха хайка из цялата столица. Омоновците нахлуваха в престижните клубове, местата за купонясване на престъпния свят, катаджиите правеха непрекъснати проверки по пътищата. В този ден московските шофьори безнадеждно закъсняваха заради безкрайните проверки на документите. Бяха затворени всички входове и изходи от столицата. Няколко усилени с омоновци постове бяха разположени и по пътя за Шереметиево.
Сергей Николаевич Висницки се намираше в офиса си, когато по мобилния му телефон се разнесе развълнуваният глас на Грузинеца. Томаз съобщи за започналата хайка и посъветва Сергей да се притаи и да замрази дейността си за няколко дни. Хубава работа! Стоката от Делхи пристигаше тъкмо днес. Сергей погледна часовника си.
Пощенските коли с маркировката на „Аерофлот“ вече се носеха по шосето. Алгерис, спрял на банкета, тъкмо пропускаше пред себе си първия микробус и се канеше да го последва след няколко секунди, когато мобилният му телефон запиука.
— Къде си? — нервно го попита Сергей Николаевич.
— На шосето — отговори Алгерис. — Засега всичко е нормално.
— Веднага прекрати операцията! На пътищата има проверка! Къде е колата със стоката?
— Напред. На двеста метра.
— Свържи се с шофьора и свийте от пътя.
Алгерис предаде командата по радиотелефона в първия микробус. Но вече беше късно. Веднага след завоя на шосето стояха няколко тира, които напълно преграждаха пътя. А застаналият пред фургоните катаджия енергично махаше с палката си срещу микробуса да спре.
— Пътят е преграден — закрещя в радиотелефона Григорий, шофьорът на микробуса. — Катаджиите спират всички!