Дясната ръка на Бога

<Изчаквах да достигнеш този момент>, лаконично отвърна гласът. <Всъщност трябва да кажа, че съм впечатлен. Младежът, когото призовах преди хиляда години, се смяташе за владетел на света. Нищо, което казвах или вършех, не можеше да промени това. Така и намери смъртта си той, смятайки се за неуязвим, поемайки да се катери сам по водопада. Бе оставил останалите зад себе си, а понеже избра погрешната страна, се озова пленен на недостъпен ръб. Беше прекалено горд, за да извика за помощ. Костите му и днес лежат там. Беше обикновен коняр, но в рамките на няколко месеца стана прекалено самоуверен. Не като теб, Лийт. Макар да си узрял, на теб още ти липсва увереност.>

Възнамеряваш да ме мъмриш?

<Не, просто да ти предложа съвет. Търси баланс. Не позволявай чуждите хвалби да те замайват, но и не се преструвай, че все още си обикновено селянче от севера. Стой свързан с реалността. Научи се да се смееш, това е ключът!>

Лийт изсумтя. Проповед от гласа на Стрелата? Най-голямата сила в света помага, като дава съвети?

Сега в гласа се долавяше гняв. <Нима мислиш, че има нещо по-могъщо от разумността? А може би с твоя хилядолетен опит имаш друго разбиране?>

Не, сопна се юношата. Само че разумността не те измъква от периферията на цивилизацията, за да те изправи срещу Рушителя. Ако бях използвал разумност, все още щях да си играя край езерото в Аулеа.

Гневът изчезна. На Лийт му се струваше, че долавя усмивка в гласа. <Прав си. Ти пое много рискове, всеки от които оправдан от тогавашното ти знание. Но съветът ми си остава. Разсъждавай трезво. Старай се да не вземаш решения, повлияни от настоящите ти емоции.>

Този тон беше познат на Лийт. Той показваше, че гласът е приключил.

Почакай! Исках да те попитам за Стела! Тя добре ли е?

Но мълчанието беше единственият отговор, който получи.

Разстроен и ядосан, Лийт се обърна към спътниците си. Струваше му се, че не е изминало време. Кърр разказваше това, което бе научил от Манум и Индретт: как Отшелникът наложил волята си над Еклесията, смятайки себе си за избраника на Бога. Опиянен от това си виждане, той се бе заобиколил със следовници, захвърлили самостоятелната си мисъл. Това беше довело до напускането на Компанията, а впоследствие и до кръвопролитието, организирано от коварния Тангин.

Аркосът на Плоня разтвори широко капаците и се провикна:

— Какво искате от Съвета на Фалта?

— Убийте ги! Изгорете ги! Стъпчете ги! — ревнаха гърла. По-културен глас добави:

— Предайте ни съветниците, с което ще предоставите града на Посочения от Бога!

А друг, по-възрастен мъж се провикна:

— Предайте града на Часовоите! Време е Ескейн да поеме властта!

— Предводителите не са от значение — тихо каза Кърр. — Тук долу се развива нещо опасно. Виждал съм го и преди като млад, в сивитарските бунтове. Хората са разгневени, защото мнозина от приятелите им са намерили смъртта си през последните дни. Те няма да се разотидат просто така, помнете ми думите! Нужно е само някой да направи нещо глупаво…