Безбожникът [bg]

— Общо четири помещения — промърмори лекарят, припомняйки си несръчните рисунки на Леонид. Всички бяха празни. Имаше няколко купчини боклуци и гниещи парчета дърво. Колкото по-навътре отиваха, толкова по-неспокоен ставаше Теламон. Очакваше, че ще мирише, но вонята ставаше все по-натрапчива, като в помещение за измиване на трупове или на бойно поле, където убитите не са били погребани. Касандра шепнеше някаква келтска молитва. Теламон се обърна към нея:

— Не знаех, че вярваш в боговете.

— В такива случаи определено вярвам! — отсече тя. — Ама че воня! — Касандра сбърчи нос. — Знаеш ли какво си мисля?

— Предполагам — Теламон влезе в последното помещение и се огледа. — Видях достатъчно!

Върнаха се в кухнята. Харна все още седеше на пода.

— Слизала ли си някога там?

Тя поклати глава.

— А когато Леонид умря и дойдоха хората на Аристандър?

— Те не ме попитаха и аз не им го показах.

— Не те ли притеснява миризмата?

Очите на момичето се присвиха от удивление.

— Живея в помийна яма, а ти ме питаш дали миризмата на избата ме дразни?

Теламон се върна отново в голямото помещение. Агатон и Сал още седяха на пейката, лицата им бяха напрегнати и предпазливи.

— Слизали ли сте в подземието? — попита ги лекарят.

Сал направи гримаса, Агатон поклати глава.

— Не сме имали нужда.

Теламон сваляше и слагаше пръстена си.

— Е — попита той, — ще ми кажете ли?

— Какво можем да ти кажем? — изхленчи Агатон. — Живеем и спим тук. Леонид умря тук. Беше пияница, трябвало е да бъде по-внимателен.

— Много добре.

Лекарят извади от кесията си царския печат и го тикна в лицето на Агатон. Войникът моментално скочи на крака. Взе печата, целуна го и му го върна. Сал направи същото.

— Виждам, че най-сетне разбрахте сериозността на положението — усмихна се Теламон. — И двамата се връщате на служба. Искам да излезете от къщата. Ако сте достатъчно бързи и хитри и не искате да прекарате остатъка от живота си в копаене на нужници, ще хванете просяка…

— А, онзи ли! — подигравателно се усмихна Агатон. — Той все се мотае наоколо, вратарят го нарича Циклоп.

— Е, и двамата сте смели войници — продължи Теламон. — Бързи и наблюдателни, членове на ескадрона на Гарваните. Искам да заловите този просяк и да го доведете тук жив и здрав.

— Защо?

— Защото нося царския печат. Току-що ви дадох заповед от името на царя. Не искам да се връщате без просяка.

Агатон погледна Сал, който сви рамене и разпери ръце.