Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Ето там! Виждам ги!

— М-да, и аз ги виждам, момко — сопна се Кърдран Уайлдхамър, тайно подразнен от факта, че младият ездач до него първи забеляза битката. — Направете едно кръгче, момчета, и се целете в ония двуглави зверо’е в центъра. И се пазете от боздуганите.

Водачът на Уайлдхамър потупа Скай’рий и тя се спусна се надолу към бойното поле, грачейки. Едно от странните двуглави чудовища погледна нагоре и изрева, но Кърдран се движеше твърде бързо, за да го избегне, особено при толкова много орки около него, които препречваха пътя му.

Политайки надолу, Кърдран вдигна стормхамъра си и стегна мускули. Звярът отново изрева и замахна към него с масивния си боздуган, но Скай’рий се снижи, избегна удара и прелетя толкова близо, че едното й крило одраска едно от лицата му. После Кърдран хвърли чука си с всичка сила. В небето отекна гръм и една мълния се изстреля в гърдите на съществото, подсилвайки удара на оръжието. Едната глава на огъра бе изкривена, а другата овъглена и той залитна назад и се строполи. Тялото му размаза трима орки, а боздуганът му се стовари върху още няколко.

— Да! — извика Кърдран, хващайки завръщащия се чук и даде знак на Скай’рий да се издигне за следваща атака. — Пока’ахме им, красавице! Ня’а значение колко са големи, Уайлдхамър мо’ат да съборят всеки!

Той вдигна чука си и нададе силен вик, издигайки се нависоко в небето, а грифонът му лесно избегна удара на друг огър, който замахваше над главата си.

— К’во чакате? — изрева той на воините си, които се ухилиха от своите грифони. — Пока’ах ви как се прави! Се’а се спускайте надолу и довършете тия гиганти!

Те го поздравиха шеговито, знаейки, че нападките му са добродушни, и насочиха грифоните си за атака. Кърдран се усмихна. Той погледна надолу и откри магьосника, елфата и командира, с които се беше запознал в Еъри Пийк.

— Хей, вий там! — изрева той, вдигайки чука си и завъртайки го над главата си.

Елфата вдигна лъка си, а командирът и магьосник кимнаха.