Бавачката на ангели [bg]

Патрик влезе забързано в управлението, но спря рязко пред прозорчето на рецепцията. Аника беше дълбоко съсредоточена в нещо и погледна нагоре едва след няколко секунди. Щом видя, че това е Патрик, тя се усмихна и после отново извърна поглед.

– Мартин още ли е болен? – попита Патрик.

– Да – отговори Аника, загледана в монитора.

Патрик я изгледа озадачено, след което се обърна кръгом. Оставаше му само едно.

– Отивам да свърша нещо – каза той и излезе.

Видя как Аника отваря уста, но не чу какво казва.

Патрик погледна часовника си. Оставаха няколко минути до девет. Вероятно още беше рано да звъни по вратите на хората, но вече бе толкова притеснен, че не му пукаше дали ще ги събуди.

С колата стигна само за няколко минути до апартамента, където Мартин живееше със семейството си. Застана пред вратата, но се поколеба. Може би всичко беше наред, може би Мартин наистина беше болен и спеше. Може би дори щеше да се обиди и да си помисли, че Патрик идва да го проверява. Но интуицията му казваше друго. Мартин щеше да се обади дори и да беше болен. Патрик допря пръст до звънеца.

Чака дълго и дори се запита дали да не звънне втори път, но знаеше, че апартаментът не е голям и позвъняването със сигурност се е чуло. Накрая чу да се приближават стъпки.

Вратата се отвори и Патрик се стресна. Мартин безспорно изглеждаше болен. Беше небръснат, рошав и миришеше леко на пот, но Патрик едва го позна не заради това, а заради мъртвия му поглед.

– А, ти ли си – каза Мартин.

– Може ли да вляза?

Мартин сви рамене, обърна се и се затътри навътре в апартамента.

– Пия на работа ли е? – попита Патрик и се огледа.

– Не.

Мартин беше застанал пред балконската врата във всекидневната и гледаше навън през стъклото.

Патрик сбърчи вежди.

– Болен ли си?

– Обадих се в управлението. Аника не ти ли предаде? – каза Мартин раздразнено и се обърна. – Може би искаш да видиш болничния ми лист? Да не си дошъл да провериш дали лъжа и дали всъщност не се пека на някой плаж?

По принцип Мартин беше най-спокойният и добродушен човек, когото Патрик познаваше. Никога не беше ставал свидетел на такова избухване от негова страна и усети как притеснението му нараства. Определено нещо не беше наред.

– Ела да седнем – каза той и кимна към кухнята.

Гневът на Мартин се уталожи също толкова бързо, колкото се бе пробудил. На лицето му отново се изписа мъртвото изражение. Той кимна апатично и последва Патрик. Седнаха до кухненската маса и Патрик загрижено загледа колегата си.

– Какво се е случило?

Последва няколкоминутна тишина.

– Пия ще умре – каза Мартин накрая, гледайки надолу към масата.