Тръстиковият път [bg]

Клит беше наел апартамента си от една семейна двойка, но сега хората искаха да го изгонят — вероятно защото домоуправителят бе позвънил във Флорида да им разкаже, че понякога Клит оставя кадилака си пред входа с оковани типове вътре, докато самият той се къпе, преоблича или обядва в апартамента. Един от задържаните крещял през прозорчето цели петнайсет минути, уведомявайки всичко живо в квартала, че трябва да иде до тоалетната.

В събота вечер Бутси отиде да посети сестра си в Лафайет, а аз и Алафеър помогнахме на Клит да се пресели в един стар мотел до река Теш, близо до източния край на главната улица. Около мотела растяха дъбове, банани и палми, а привечер наемателите печаха наденички и кюфтета на скара пред бунгалата. Слънчевите отблясъци от реката играеха под зеления дървесен свод досущ като кехлибареното сияние на чаша уиски, вдигната пред запалена камина.

След като разтоварихме вещите от камионетката, аз и Клит разкъсахме кашоните и ги натъпкахме в кофата за боклук, а Алафеър почна да внася кухненските прибори.

— Отивам да потърся нещо за ядене — каза Клит.

— По-добре да си тръгваме — рекох аз.

— Трябва да се храните. Спокойно, мой човек. Остави всичко на Клитъс.

Преди да възразя, той скочи в кадилака и подкара към града.

Алафеър излезе от бунгалото и се огледа. Беше със съвсем късо отрязани джинси и бледолилава тениска, под която стърчаха гърдите й. Някакъв мъж, който свиреше на китара пред съседната врата, плъзна очи към бедрата й. Погледнах го и той побърза да извърне глава.

— Къде е Клит? — попита Алафеър.

— Отиде да търси храна.

Тя се нацупи и издиша шумно през носа.

— Имам среща, Дейв.

— С кого.

— С един съученик. Няма две глави. Много е безопасен. Дори е гей, ако искаш да знаеш. Е, какво ще речеш?

— Щом е тъй, нямам нищо против, Алф.

— Името ми е Алафеър. Ако не ти харесва, защо не си го сменил?

— Вземи камионетката. Аз ще се прибера с Клит.

Алафеър вирна брадичка, тропна с крак, сложи ръце на кръста си и се загледа към пушека от скари между дърветата.